Стихове за любовта
Стихове за любовта
любовта е сладка
ти имаш палатка
пееш ми Борис Дали и Илиан
ах как ще те изям
усещам че няма да остана сам
Обича ме каквото и да стане !
Обича ме и няма да престане !
Обича ме и няма да се откаже от мен !
Обича ме и за мен си мисли всеки ден ! <3
(сложете ми един like)
Къде сега отивам и какво аз ще правя
Сърцето си на теб, мисля да оставя
Макар разкъсано и осеяно с рани
Имах чувства към теб, но напразно пропиляни
А знаеш ли колко много ме боли
Да гледам тези очи пълни със сълзи
Направо от вътре душата ми гори
Не ме убивай така, моля ти се спри
Питаш ме къде съм, но даже и аз не знам
Загубих се във мрака и отново скитам сам
Ти ме измами и без съвест ме прати там
А за теб бях готов живота си да дам
Излъга ме за всичко, че ме обичаш и желаеш
За теб свалях звезди, но не искаш да си признаеш
Болката, която чувствам е толкова голяма
Давах всичко за теб, но на среща нищо няма
Всичко беше измама и попаднах в капана
Който направи огромна и болезнена рана
Тя белег отстави в сърцето ми на дълбоко
Макар то да бе за теб отворено широко
Търся светлината, но няма я сега
Тъмнината е пред мен и превзема моята душа
Само къстче съм запазил от тази светлина
За момента когато изчезне любовта
Както си седях в трамвая,
влезе той-едно момче.
Главата ми замая
и помислих, че са две.
После погледа си фокусирах,
полека-лека аз видях
красотата му неземна
и едва се овладях.
Глупашки книгата изпуснах,
да я взема се наведох,
“без да искам” аз го блъснах
и главата сведох.
“Извинявай.”- промърморих.
“Нищо.” – той ми се усмихна.
Аз очи затворих.
Бурята от чувства лекичко притихна.
Главата си изправих,
“Аз съм Дари.”-казах
и косата си оправих.
Май добре си се представих.
“А аз съм Стефан.”.
До мен седна.
Аз извадих си айрян
и бързо го погледнах.
Тъй се запознах аз
с момчето от трамвая.
За него мисля всеки час,
така главата ми замая.
Гласът ти нежен - меден звън, наслада,
разтриса цялата ми същност!
Мираж бленуван храня аз, заблуда,
при все, че не ми е присъщо!
А може би опитвам да те скрия,
в пронизващата бездна от копнежи ярки,
в една бленувана, вълшебна орисия,
а обичта огромна да превърна в жалка.
Така де мило, ако и да не питаш,
аз искам туй да туря на хартия.
Не ме е страх че ще забравиш,
но нека ти е като „на тепсия“!
Оглеждам се във телефона и набирам,
очите си затварям и да дишам спирам.
Косите ти с душа докосвам нежно и разбирам
че толкова любов в сърцето си едва побирам.
А ти си там със цялата си сложност
и биваш ти ту весела и ту сериозна.
Ще те намеря аз отново, за мене малка е Земята
Понеже от любов съм болен и само тва ме в главата!
Душко Сиромахов
Мечтата ми е ти да си завинаги с мен
Не да ме оставиш след първият ни ден
Мечтата ми е в един изпълнен ден с мрак
да ме заобичаш ти а не да си ми враг😔😔
Мечтата ми е да ме подкрепяш ти във всичко
Защото си моето едно едничко❤
Мечтата ми е всеки ден
да е изпълнен с щастие за мен
Мечтата ми накрадко е само едничка-
аз да съм луната ти да си моята една единствена звездичка❤❤❤
Сънувам, че вървя си през гората,
и с краката боси стъпвам по тревата.
Слънцето още не е изгряло,
но въпреки това щастието е цяло.
Сутрин… и всичко тихо е,
умълчаност, красота…
Но сърцето в мене сиво е,
желаещо да покори света.
Изведнъж съглеждам сините очи
и ново желание в мен се породи.
Да те имам, да си с мен
и душата пада в плен.
Ето я чупливата коса,
така прекрасна в тая утринна роса.
Приближаваш се и в транс,
ето как започна нашия романс.
Ръката моя, в твоя улови
и вълшебство случи се, нали?
Прегърна ме и, че те обичам осъзнах,
а в сините очи, радостта си аз прозрях.
А гората оживя,
тъй както нощта отстъпва място на деня.
Росата падна. Слънцето изгря.
И в този миг прекрасен бе света.
Но не заради лъчистата гора,
Не зарад нощта или деня,
не заради полянките пусти…
А знаеш ли защо: заради твоите устни.
Понечвам с моите да ги докосна
и тогава разбирам, че съдбата е злостна.
Спомням си, че за тебе вече съм чужда
и с тая тъжна мисъл бавно се пробуждам.
Изчезва живата гора,
изчезва слънцето и бистрата вода,
изчезват сините очи
Остава само мъката… а как боли…
Изчезва и чупливата коса,
изчезва щастието и радостта,
и в мен остава пустота…
А тъй прекрасен бе съня
Тук отляво има едно сърце
Но пропиляно от теб
Ако трябва да съм честна
Не ти бях никак лесна
И това че съм с друг те стресна
Моята любов е моят живот пропилян от теб а ако имах малко късмет преди да се срещнем телефонът ти щеше да е зает
Търся те,Скъпи мил и мой!
Търся те цял живот!
Липсваш ми!
От тази болка аз осещам, че се чувствам странно!
Сърцето ме свива от болка!
Липсваш ми, но не мога!
Търся те,
Знай че съм тук
As bqh dibel
as bqh kuzel
no sega sum gargamel
blagodarenie na teb
moia lubov
mnogo te lof
Празна стая.
Четири стени,
В блед цвят облечени.
А аз ли?
Безмълвна точка,
Чута от някой надали.
Къде съм аз не знам,
Нито пък коя съм нито грам.
Дали съм аз или пък друга,
Дали си тук или те няма…
Празна е душата моя,
На сълзите си вече аз не зная броя.
Усмивка,
Две светнали очи,
Прегръдка,
Ти.
Вечер вълшебна,
Малка къщурка,
Чаша чай,
И топла прегръдка.
Черно небе,
Но с милиони звезди
Като малко дете
Гледаш ме ти
Нежна целувка
Под звездно небе
Меко одеало
Не може да е по-добре.
Ника Павлова
обичам те за теб да целунем луната протяжна ще попитам насън любовта дали пази мечтите ни тайните знам че всичко е лед и съня не е лодка синият ни чин че и часовникът не е никак сигурно то ще заприлича на огнище в което ровят с пръчка пепелта и то само ако си тръгна някоя вечер в тъмното ще можеш ли изправен да стоиш можеш ли със смях обилен да не умираш да решиш и ако си тук сега и то ще е само случаен допир който утре няма да намеря днес не знам дали така ти харесва или просто не можеш да спреш за да погледам в таз последна вечер чертите ти и нозете ти колко са хубави ръцете ти и топлата ти гръд за да намеря днес не знам дали така ти харесва или просто не можеш да спреш тук до мене невидима ти казваш остани
---
Християна Василева
ti si s men az sam s teb i pri nas e lubovta,nqma no6t nito den bez teb i nejnostta.ti si s men az sam s teb i pri nas e nejnostta nqma slance i luna bez teb i lubovtta.gledam no6tnoto nebe gledam qrkite zvezdi no tam v tvoeto lice o4ite ti sa istinski zvezdi.gledam utrinnoto slance gledam no6tnoto nebe gledam qrkite zvezdi no nikoga nemi dotegna da gledam tvoite o4i.ti si s men az sam s teb i pri nas e lubovta, nqma no6t nito den bez teb i nejnostta.ti si s men az sam s teb,i pri nas e nejnostta,nqma slance i luna bez teb i lubovtta.gledam no6tnoto nebe,gledam qrkite zvezdi,no tam v tvoeto lice o4ite ti sa istinski zvezdi.gledam utrinnoto slance,gledam no6tnoto nebe,gledam qrkite zvezdi, no nikoga nemi dotegna da gledam tvoite o4i.ti si s men,az sam s teb...
---
anonimna
Аз съм влюбен
От както съм влюбен
съм по загубен
Посветено на Хрисия
---
Михаил Станоилов Манев
Хриси писи
Хриси ти си слатка като писи
посветено на лубовта ми Хриси
---
Михаил Станоилов Манев
Ти страшно много ми помогна и вече знам коя съм аз. Толкова силно ме трогна, че не мога без теб и час. Завинаги само тебе ще обичам и само тебе ще желая. Цял живот във вярност ще се вричам и така ще е докрая. Бъди до мен завинаги те моля, знам че това е твойта воля и ако наистина държиш на мен, бъди в прегръдките ми всеки божи ден. Аз тебе няма да предам на друг мъж няма аз да се отдам. Ти ще бъдеш единствения в моето сърце, защото вече ми го взе. Ти си ми всичко разбери огън, слънце и мечти.
---
Десислава Пламенова
Любовта е
нещо с което хората се забавлява.Заради нея сме готови на всичко.Тя върши болки и страдания,.Не се подлагай на нея.След време ако случайно се разделиш снякого,било за пари или нещо.Ще разбереш какво е ЛюБОВТА
---
муцито
как да те обичам без сърце
как да те милвам без ръце
как да те видя без очи
как да стигна до теб без крака
ти ми взе всичко това !
---
Блахх
Всеки ден и час
аз мисля за вас.
Очи омайващи и усмивка красива
всеки ден забелязвам колко сте щастлива.
За вас сърцето си ще дам.
Сега и завинаги ще ви обичам.
Безкрайната ми обич към вас
винаги ще ми напомня за вашия вълшебен глас.
bez vas ne moga
az da jiveq.
Vie ste v moeto sarce ,moita dusha.
Obicham vi silno
obichta mi kam vas
nikoga nqma da se izpari.
za vas dushata mi gori.
vie ste moq zemen rai.
vie ste kato roza krasiva,
no s razlika edna ,
che zima rozata uvqhva,
no ne i vashata krasota.
gledam noshtnoto nebe,
gledam qrkite zvezdi,
no tam vav vasheto krasivo lice
ochite vi sa istinski zvezdi.
bez vas ne moga
az da jiveq.
Vie ste v moeto sarce ,moita dusha.
Obicham vi silno
obichta mi kam vas
nikoga nqma da se izpari.
za vas dushata mi gori.
vie ste moq zemen rai.
vie ste kato roza krasiva,
no s razlika edna ,
che zima rozata uvqhva,
no ne i vashata krasota.
gledam noshtnoto nebe,
gledam qrkite zvezdi,
no tam vav vasheto krasivo lice
ochite vi sa istinski zvezdi.
ПИКАЕ МИ СЕ ,ЖИВОТЪТ СТИХВА.ПИКАЕ МИ СЕ,ВЛЮБЕН ВЪВ ПИКАННОТО.ПИКАЕ МИ СЕ ,ПИКНЯ ОТ ОБИЧ.ПИКАЕ МИ СЕ,ОСТАНАХ БЕЗ ДЪХ ОТНОВО.ППИКНЯТА Е ВСЕНАРОДНА ДУМА,А СЕГА ОТИВАМ ДА ПИКАЯ ;)
Отивам аз да се хвърля във дунава,не става.Отидох до Марица,пак не стана.Тръгнах към камчия,не станаКъм лома поех и отново се разочаровах.Казах си аз ЩЕ СЕ ХВЪРЛЯ!
МАРТО ОБИЧАМ ТЕ,МАРТО ЩЕ ТЕ НАХРАНЯ.МАРТО ОБИЧАМ Те,МАРТО ЩЕ ТЕ ОТКРРАДНА! За Марто,най-якия пич…
mango,mango,mano,ma mango,mango ,mango,ma kivi,kivi,kivi,kivi,kivi kivikivi,kivi,kivi,kivi kivikivi,kivi,kiivi ANANAS,BANANA,ANANAS ANANAS,BANANA ,ANANAS
Беше то любов
със онзи там любовник
красив омаен и чаровник
Но чу се изведнъж
крясък на вратата ,,тръж”.
И тогава аз разбрах
защо ли го избрах
Приемам Like
Далече си, но сякаш виждам те пред мен,
очите – те винаги издават,
обичаш ме и аз обичам теб
и във обратното не могат да ме убеждават.
Ани
Едната твоя усмивка внезапно ме плени,
едните твои очи сияеха по-силно от всичко
и втренчил поглед в мене ти,
аз бях безсилна,
не помръднах,
не направих нищо.
Окейй любима разбирам всичко свърши.
Но искам да ти кажа къто запоследно че играта не ти я завърши.
Когато те заварих всъщност със него това не ме разтърси
Вярно излязох къто торпедо, но отпред ме чакаше едно щасливо.
НАЙ-НАКРАЯ ВСИЧКО СВЪРШИ.
Не ме разбирай погрешно, не беше изневяра,
Просто отдавна знаех кфи ги вършиш след смяната във бара.
и тогава се запитах…? Тя щом със други се варгаля, защо и ти не го направиш и отвърнах със шамара… Сега това момиче в мен сее нещо повече от обич и вяра. Сега това момиче носи във нея огъня който направи на чуствата ми пожара, да точно така тя носи във нея дара а аз съм я понесъл на ръце към лутара :)
Обич силна и завладяваща,но аз изживявам обич нищо не даваща,угаснах като звезда падаща,след дъжда.
Аз съм тъжен,на любовта съм длъжен,но се чувствам изпържен.
Очите и казват повече от нея,не мога така вече ще полудея,но как да си я върна нямам идея,сълзи напразно ли лея,за нея,аз рапирам а не пея.
Тя е моето цвете,искам да я докосвам с ръцете двете,да я спечеля за мен не може да ме спрете.
Заглавие: Бягай се гръмни любов не съществува,
Па къто се стъмни някой щи го отпразнува.
Батки, големи руки вадите, но на мацките се чудите как да го доглавите,
Толкова сте спрели че минават ви и бабите,
В запостелите парцели, влизате за срещи със шаманите
Близко до каналите вече не минава, навсякаде патрулка дебне си за грама,
Търсиш няква булка, Без раце ще ти я хвана.
ще ти я докарам, ма не мисли че пие вода от герана.
Ще иска на X6 във рацете си волана ,
А ти брато със таз заплата равна на половин жалтица,
Ще се сбъркаш от къде да биеш барабана.
Ти ли си това?
курвата която ми изневери
не го правиш за пръв път взимаш и пари
може и да съм те обичал?
но ти не разбираш
ходиш само по мъже..
искаш само хуй да си тикаш
когато се прибера
само ми викаш
ма аз тоя път ще те накарам сама в устата си да си го натикаш
не се оправдавай че си мастурбирала
ма сигурно и без хуй не си заспивала
анонимния путкоразбивач
Появи се ти, като стихия, обърка се живота ми съвсем.
Изгубила разсъдъка по тебе,
Аз търся те във всеки слънчев ден!
И знам, че безнадеждна ми е любовта, че няма смисъл в моите сълзи и крия ги с усмивката си нежна, за да не разберат че ме боли!
До днес се молех, сам да видиш, това което нямах смелост да ти кажа.
Дано сега да разбереш,
Че силна ми е любовта
и да не я отритваш
както досега!
Нямам аз любов, но искам я прилежно.
Всеки ден мечтая, но пак е безнадеждно!
Косата ти е като нощно небе.
Очите ти са като синьо море.
Иска ми се под тази силна обвивка да видя твоята усмивка.
Иска ми се да те виждам всеки ден и се надявам да си с мен.
Стихове за моето у
чилише
Искам аз да усещам твоита кожа
искам твоите ръце да прегръщат само мен.
Искам твоите ръце,твоите очи.
Искам теб не разбираш ли?
Ако знаеш как боли
сърцето ми за теб бие чуваш ли?
Пак усещам ръцете ти - студените
и спомените снощните.
Живота ми наопаки обърна
не ти ли омръзна?
Стига спри!!!
да караш само теб да гледат моите очи
да ме докосват ръцете ти и да слушаш сърцето ми.
Някой от вас навит да запише?
Ако има желаещ email: [email protected]
nikoi nete obicha nikoi nete jelae,nikoi ne misli zateb,kakto AZ
Хей момиче, дай ми хапка.
Като капка си, ела при батко си.
Хей момиче, за много кратко
ти ме впечатли щото си себе си!
Хей момиче дай ми хапка.
Като капка си, ела при батко си.
Хей момиче, за много кратко
ти ме впечатли щото си себе си!
И ти казвам, оттук-оттам,
че к’вото искаш мога да ти го дам,
стига от теб да не ме е срам,
честен съм, щото съм прям!
Като свещ капеш,
искаш да ме хапеш!
Не с Benz-a, не с метрото,
не с рейса, а пеш!
В мен виждаш нещо ново,
аз мразя на готово,
тежък съм като олово,
не буквално-слава богу!
А ти си мойта муза,
искам те по мойта блуза,
твойта целувка по мойта буза,
да пари като медуза!
Да ме питат: Как си я свалил Ma Men?
Да налитат, да ги режеш щото си със мен!
Не че нещо, но те ми искат автограф,
щото съм човека,
който спи с тебе под един чаршаф
Хей момиче, дай ми хапка.
Като капка си, ела при батко си.
Хей момиче, за много кратко
ти ме впечатли щото си себе си!
Хей момиче дай ми хапка.
Като капка си, ела при батко си.
Хей момиче, за много кратко
ти ме впечатли щото си себе си!
До края на целия свят,
за мен е целия свят,
и няма друг свят, в който тя
да не бъде за мене целия свят.
Да не бъде до мене и на инат,
да я карам да се усмихва!
Да убия рутината,
да съм човек с когото не свиква.
Когато е до мен,
всеки мач е на мой терен,
всеки светофар е зелен,
и всеки проблем е решен!
Тя не бяга от мене за позата,
в букета на живота ми е розата,
тя ме вади от хипнозата
и само тя ми знае диагнозата!
И ме питат: Как си я свалил Ma Men?
Не съм я свалял, тя сама дойде при мен!
И ще се задържи,
докато единият от двама ни да тръгне не реши.
Хей момиче, дай ми хапка.
Като капка си, ела при батко си.
Хей момиче, за много кратко
ти ме впечатли щото си себе си!
Хей момиче дай ми хапка.
Като капка си, ела при батко си.
Хей момиче, за много кратко
ти ме впечатли щото си себе си!
Vzemame listata na ftasaloto zele i gi zavivame kato slagame vutre smes ot zapechen oriz i kaima, varim gi i plioshtim :P
Розите са червени
Виолетките са сини
Захарта е сладка ,
А ти си смотана ПАТКА
Любота е сладка,
а ти си загадка.
И ти ме просъска
щот си смотана гъска!!!
Да признаеш чувствата си честно,
не винаги е лесно
и реакцията му страшна,
тъй силно те плаши…
Но когато вече няма за къде,
идеи за репликата важна
заливат те като от море
да му признаеш в разговорите ваши…
А за просто стихотворение,
няма нужда от упражнение,
думите връхлитат на момента
и превъртат се на стара лента…
Тоз начин аз единствено знам
да излееш чувствата си, без да те е срам.
По-добре да кажеш на приятел,
вместо да си просто обожател
на своя принц незнаен
груб и същевременно омаен.
Едно просто обяснение
написано във форма на стихотворение…
Розата е капка доза, в която любовта изглежда като кръвта и прелеста, но тази роза не може да се сравни с болестта на една любов, която по себе си е опианяваща но и задушаваща, един път наранили се друг път не ще се заздрави и всяка една изгубена секунда е равна на хиляди такива, а любовта ще остане в заден план.
Обичам те и винаги ще е така…
Обичам те и нямам намерение да спра,
- защото само ти си любовта!
Защото си си моят свят, свят от мечти..
Обичам те, защото ти си моето лекарство и моята душа..
Обичам те: защото ти си ми всичко, ти си моят свят!
Навън е студено.
Вали силно.
Хората бягат от дъжда,
децата се страхуват.
Хаос като при всяка една дума.
Само аз не се страхувам.
Прегърнала теб,
раните си лекувам.
Навън вали,
а единственото,което виждам си ти.
Мария К.
Дълго не го бях поглеждала дори.
Само слушах и започна огън да гори.
Веднъж погледнах и в очите му видях…
В началото даже и не разбрах.
И ето го сега пред мен
гледа ме с най-топлите очи
аз съм цялата във бяло и с букет с невен
аз мълча и той мълчи.
И нека в тишината се усмихнем.
И нека да сме заедно сега.
И нека с тишината си да свикнем
аз и момчето с най-краисвата душа.
Защо ме остави,това ме нарани сега сърцето ме боли исках да сме заедно и това беше твоята мечта но ми изневери итова ме нарени.
Обичах те до болка , и това преживах , малко трудно ми беше да ти кажа СБОГОМ както ти на мен ми го каза без капка болка в очите ти , всякаш любовта ти изпари се за секунди всякаш нямаше я вече както преди…Съжелявам само за едно че дадох сърцето си на грешният човек!
Дистанцията разделя
Разстоянието владей
С времето нещата се променят
Спри, недей, недей!
Недей говори думи празни!
Приказки фалшиви, изтъкани от лъжи.
Вярвания - тъй проклети и заразни,
Истината, истината разкажи!
Истината - че докато се обичат души двама
И сърцата техни пълни са с любов
Разстоянието си отива, отчуждението го няма,
Душите мост строят над всеки ров!
И дори и километрите да са хиляда,
Щом го искат, ще намерят път.
Ще се привличат като два заряда…
Хмм, май че си на кръстопът.
Не вярваш, че любов такава е възможна,
Че може да се победи страха
Че надеждата е по-силна и по-мощна,
Че не идва ревността.
Слушай, дистанцията разделя,
Разстоянието владей,
Но само ако любовта не се споделя,
А огънят в сърцата не живей!
Вярвай ми на мене,
Вярвай ми всеки миг и час!
Харесвам те от първи клас,
И ще бъда винаги до тебе,
Вярвай ми, всеки миг и час!
Вяра ако имаш ти във мене,
Ще ти се покажа!
Ако хванеш ми ръката,
И целунеш я сега,
Мечтата моя ще се сбъдне,
Мечтата, за която съм мечтала всеки миг и час!
Осъзнах чак сега,
Че харесваш нея,
А аз се раздадох толкова много,
Ще полудея!
-Стой!
Казваш ми ти:
-Не си отивай,
Обичам те,
Не нея!
Ако си отидеш,
Ще полудея!
Не си отивай,
Не ме оставяй,
Да си живуркаме сам самичък!
Ето тези думи ми стоплиха душата:
-,,Обичам те!”
За това не се преместих в ново училище,
Макар тя да ме тормози пак,
Знам че ти ще се застъпиш за мене!
Когато те
гледам си казвам
“Остани,искам да
виждам твоите очи!
За мен ти си
една звезда, която
разбуди в мен обичта!
Когато те видя
сърцето тупти,
а сетя ли се за теб
ти си в моите мечти!
Когато те
гледам си казвам
“Остани,искам да
виждам твоите очи!
три четири
Обич и лъжа, две различни думи, но с една съдба.
Край на две сърце.
Някога за тях всичко бе любовта.
А сега всичко е омраза, всичко правим и загърбваме аза.
Ние сме хора, обичаме, страдаме, живеем, но не и за себе си.
Парадоксалното е, че изричаме силни думи, противоположни на любовта, а някога изричали сме без да има болка в нашите сърце, а сега детето реве вътре в нас, плаче и сее дере, вярвали сме че сме изгубили нещо, когато сме били на седмото небе, чувстваме се празни, няма живот вече в нас, със всеки изминал ден се чудим, усещаме липсата на човека който дълго време е бил до нас.
Боли, но не от болка продължават да текат нашите сълзи, не от болка крием лицата си под маски, страх да разкрием нас самите държи и подтиква да хабим сълзите - единственото чисто нещо за нас самите!
По повод изгубена първа много пламенна и силна любов за мен…
Всичко бих направил, да бъдем само двамата,
за теб бих извадил и пиката от дамата.
Бих спрял Земята да се върти,
бих накарал Слънцето само за тебе нощен да блести.
В шепа бих събрал всички твои сълзи,
и бих накарал небето с тях да вали.
Но времето не спира… Върви ли си, върви…
Аз съм тук, но кажи къде си ти?
Когато заспиваш, искам да виждам съня ти,
като ме погледнеш, да виждам мисълта ти.
И нека разделим самотата и съдбата,
застани до мен и ме хвани за ръката.
Сега вдигни главата си и погледни очите ми,
лед ли се топи или това са сълзите ми.
Ако някога усетиш полъх топъл и студен,
не се чуди, а знай, че съм се сетил аз за теб.
Ти караш моите очите да гледат там, където си ти.
Ти караш с твоите коси, нещо в мене да трепти.
Ти караш моето сърце да бие по - добре.
Ти караш моите крака да ходят пак към теб сега.
Ти караш моите ръце да чакат само твоите.
Спри, почакай, ще ти покажа.
Моята тайна, ще ти разкажа.
Ти, караш ме да се чувствам като малко дете.
Ти, караш ме да се чувствам като ангел в небе.
Ти караш ме, караш ме.
Но не знаеш нали? …
Трябва ли за мен да знаеш, но не знам дали?
Трябва ли за мен да знаеш, за да спре да боли?
Трябва ли за мен да знаеш, но не знам дали?
Трябва ли за мен да знаеш, за да спре да боли?
Да и еба майката
путката и е като на Станчо гайката
Не жаля даже и хазайката
и на нея ще и еба майката.
Майната му на кондомите
Елате у нас да се задомите.
Преобладават насекомите
Ама майната му на кондомите.
Искам да гледам голи цици
докато ям сирене с мекици..
Да рисувам черните скици
на тези голите цици.
Имам кат на негър кур
И 120-ка масур
не подарявам нищо освен божур
Щото за жената най-важното е кур.
Тя хваща големите ми мъди
Туй казавам няма да го бъди
И щот отказах й ме от тях ме изпъди
И все пак няма да пипа мойте мъди.
По изгрев във зарана
Ти отново си мечтан
Търся те със поглед музо
Лошо, ти не си наблизо!
Хайде, хубав ден Ванюшка
Познай кой иска да те гушка
Днес ексел- а забрави
И деня си хубав направи!
Любовна мъка ме обзела
А чувства в мен напират
И нощта пак е тиха и спокойна
Противовес на душата бурна
Гледам в тъмното но не виждам
Само черното в душата моя
Гледа тя взира се в нощта
Къде си ти Не зная още
Зад някой ъгъл може би
Или толкоз близка и непозната
Като непознат несбъднат сън
А как не мога да затворя
Моите слепите очи
В тази гореща вечер
Без да зърна с моите слепите
Твоите очи
Любовна мъка ме обзела
А чувства в мен напират
И нощта пак е тиха и спокойна
Противовес на душата бурна
Гледам в тъмното но не виждам
Само черното в душата моя
Гледа тя взира се в нощта
Къде си ти Не зная още
Зад някой ъгъл може би
Или толкоз близка и непозната
Като непознат несбъднат сън
А как не мога да затворя
Моите слепите очи
В тази гореща вечер
Без да зърна с моите слепите
Твоите очи
Ооо,толкова ли беше трудно,
веднъж да кажеш “обичам те”
толкова ли беше трудно да ме погледнеш,
както аз те гледах.
Толкова се обичахме в мечтите ми.
Толкова много.
Но макар и необяснима,
нашата любов беше за трима. :(
Между мен и твоето въображение
се раждат нови светове.
Между теб и мойто вдъхновение
се раждат ноти в стихове.
По струните ми- нежните ти пръсти,
и буквите ти под перото ми чевръсто,
звукът ми в твойте приглушени ноти,
под мъркащите тихи обороти
на бъдещето ни, като двигател
от два различни такта устроен,
но някак си еднакво е скроено
от някой непознат Създател..
За тебе, непознатия, аз пиша.
За мене, непознатата, въздишаш.
Звезделина Делчева
“L”
Помня една старомодна веранда
и веселите разходки,
носещи ми чувството
за изминала свобода.
Помня безкрайните поля,
водещи ме в глухия сън,
и онова сетиво,
запазило се в дървената беседка.
Помня усещането ти за хумор,
неволните докосвания,
туптящата хармония
между есенните листа,
сипещи се в мечтите ни.
И когато се събудя
виждам безкрайността
в която потънах,
топлото кафе - сутрин в 6
и мисълта за изсъхналите цветя.
Кога ли ще се видим някъде отново?
Кога със пръсти пак ще се докоснем,
и хладно демонстрирайки нирвана
отвътре нежно да потръпнем?
Съдбата ме научи да съм силен,
показа ми че тебе някъде те има,
За мене сила е, че съществуваш!
И само твоя поглед спира мойта зима.
Сега си по-различна и сега си теб самата-
усмихващосе тъжна и сияеща в душата
Е, може пък да се смили съдбата,
Дано да е преди да спрат сърцата!
Душко Сиромахов
Ток по вените,
необуздани ръце,
тяло се тресе,
наклонени са везните
в полза на ония
зад стъклото.
Изцъклено окото,
сълза от агония.
Каква ирония!
Пържат под купола
жена със пола,
докато оня,
убиецът, мерзавецът,
лъжливецът
разхожда се отвъд
стъклото
и гледа зорко през окото
на шпионката
на стола,
и тресе се не от възбуда,
а от алкохола,
навлязъл бързо във вените
на онези необуздани ръце.
Миг преди да приключи живота
Смъртта се спира пред стола –
съглежда ту таблото, ту хората,
ту жената, ту онзи безкористния.
И решава, че жената не е за него
и на нейно място закопчава копелето.
Миг след това всичко продължава,
човекът губи пулса си в забрава.
Съдът решава да се покрие,
докато жената се прикрие
у дома при децата и мъжът,
сменил нейната плът
за онази на
убиеца.
Празна улица,самотен ден.
Крача бавно по тротоара,
на никъде устремен.
На парфюм усетих ухание
и върна ме някъде при теб.
Опитах да не обръщам внимание,
исках да продължа напред.
Но изведнъж всичко се промени.
Хора около мен се появиха,
музика отнякъде зазвуча.
Светлини улицата осветиха,
тя сякаш придоби душа.
Ти ме държеше за ръката,
усмихваше се като малко дете.
И някак насред тълпата,
ти накара времето да спре.
Душата ми се изпълни
с онези невероятни,дивни чувства,
от които сякаш свят ти се върти.
Никак не исках този миг да свършва.
Погледнах към теб отново,
но от теб нямаше и следа.
Огледах се наоколо безпомощно
и ми идеше да изкрещя.
Улицата отново стана безлюдна,
денят ми - като в началото сив.
Умът ми още из спомените препуска,
посрещам всеки следваш, нетърпелив.
Чакам да те видя още веднъж поне,
искам да се почувствам жив
и за малко всичко пак да е добре;
но остана ми само той-
споменът горчив.
Виктория Петрова
Обичам кожата ти гладка
и да смуча патката ти сладка.
Кожата му докосне ли се до мен
изкарвам страхотен порно ден.
Долната му кожа се опъва
и рязко ме напъва.
Ти си смисъла в моя живот само теб обичам любов една единствена в мойто сърце си ми ти завинагии! Ти си ми ангела който ме пази ти си ми смисъла обич такава дето я чакаш цял живот като безсъние мен да ме мъчиш,като бездумие да ме довършиш към ада ще тръгна с теб любов💜💜💜!
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж !
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
Е. Евтимов
Един нечакан от човека зов
отвъд реката тъмна се обади.
Необяснена никога любов
сънуваха зелените ливади.
Излитаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.
Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата.
Недосегаеми от земна прах,
превърнали се бяха в зов любовен.
Като насън - подмамени от тях,
потърсихме ръцете си отново.
Е. Евтимов
СТИХИИТЕ
Как ще спреш ти мене – скитницата волна, непокорната,
родната сестра на вятъра, водата и на виното,
за която е примамно непостижното, просторното,
дето все сънува пътища – нестигнати, неминати.
МЕНЕ КАК ЩЕ СПРЕШ?
КАЖИ МИ!
Багряна
…Нахлуваш
като истинска стихия…
Съзнанието ти ми замъгли.
Mакар и невъзможно, имам сили
да те обичам.
НИЩО ЧЕ БОЛИ!
Гергана Георгиева
Възвърни ме, пързалке, във детството,
дето още не ме боли като падам,
дето “марш” от злините е средството,
дето всяка снежинка е радост!
Дето татко е млад и най-силен,
дето мечтая без мама да плача,
дето небето е в бяло и синьо,
а Дядо Мраз толкова чакан!
Дето най-вкусното са висулките.
Когато сам си правиш играчките.
Дето с мас нагъваш филиите
и П О Р Т О К А Л !!!, когато си болен.
И радост е, щом навън избягам.
И горест е, щом да спя е време.
И ъгъла – разплата за делата е.
И вечно чукнатите колена.
Без капчица съмнения в душата.
Лекарството в голямата лъжица.
И котката, подхвърлена в юфката.
На баба тежката ръчица.
Прилепват к санките ръцете,
от вятърът сълзят очите.
Студът през дупката в шушоните
не пречи да крещя от щастие.
Върни ме в детството ми, пързалке,
ти знаеш, не боли като падам!
Георги
Qj mi huq petio imash da mi vrushtash 3 litra vino
Iakam bmw i mnogo mi se ebe
Iskam da e m3 dai da stiskam tvoitie gardi
Na zavoite da vlizam s vratite a na teb shti go butna do makarite
Ako se blusna v guza shte ti go hluzna
M3kata mi e nai vajna s teb sam prosto da te qhna
Izkrivih si lqvata djanta dai da ta eba nai nakraq ma kranta
Странно е, нали,
Че за теб сърцето ми тупти,
Като състезател бесен,
По големи планини?
Да видят теб очите ми искат бясно,
Душата ми се движи от чувство ясно,
А кое е то?
Любовта, е чувството добро.
Странно е, нали,
Че за теб душата ми се залепи,
Че теб искам да опознавам,
Повече от колкото себе си познавам?
Странно е, нали,
Че когато ти тежи,
Когато душата ти те боли,
Когато дявол с тъга те дари,
Мен също много ме боли,
И пиша все някоя нова поема,
Която твоята душа да развесели,
На твоите очи душата да закрили!
Тя се казва баба захарина
Докато нашите работеха в чужбина
Тя ни отглеждаше бебета трима
И ни ипращаше до децката градина
Няма пролет лято есен зима
За Коледа подаръци винаги ще има
Тя ме гледа вече 14 година
Още когато на 2 годинки съм била
Тя веднага ме прие с любов удома
Ти ни изгледа с Румен двамата още от деца. За това ти за мен си най-добрата баба на света.
Тя ме гледа още от пеленаче
Всеки ден за мен се моли и за мене плаче.
Гледа ме от както съм се родила
И от нищо не ме е лишила
Вече съм при нея от десет години
Няма ден в, който да не си била при мен
В горещите дни, даже и в снега
Ти ме направи каквато съм сега
Ти за мен си най-добрата на света
Тя ме гледа вече 16-та година
Тя не спира да мисли за това че някой ден ще си замина.
Тя ме гледа още от когато съм се родил
На всякъде със нея съм бродил
Винаги ме събужда с - добро утро
Дори да ми се кара ми мисли доброто
Да сте ни живи и здрави с дядо
Ти за нас си номер едно бабо
Когато всички нас за рака хваща
За нас ти и дядо сте ни като втора
майка и баща.
Честит 8 март!
Обичам шопската салата,
мастика ледена да пия,
вълните морски да ме галят
и руси мацки покрай мен.
Ти и аз,
Звезди и безкрайно небе,
Гореща чаша с шоколад,
Тайна целувка под незнаен град.
Ти и аз,
Даваш ми дрехата си, да не ми е студено,
В самотна нощ, но заедно сме двама.
Ти и аз…
Повече не ми и трябва
Ника Павлова
←←↓
↑→←
←↓↓→
←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→←←↓
↑→←
←↓↓→
maika ti e gei
Гледам в кафевите очи,
в разрошената тъмна коса
Облечен в черни дрехи,
има възхищения до небеса
Навсякъде признат, върви с горда походка
В думите и погледа
има негова си нотка
Чаровна усмивка,
блести като звезда
Винаги на висота
най-красив на света
В.М.
Една любов неизживяна
остави в мен дълбока рана
От красив младеж излъгана
Като пръст от него потъпкана
Защо ли за него съм се изтрила
Години мислих и плаках
Дали съм го обидила
Дали нещо лошо му казах
Много писма написа, поразпита
Не знаех истината скрита
Красиви думи изрече,
но от тях се отрече
Бързо се изпари
за мен не се сети дори
Но каквото и да става
Той в сърцето ми остава
Аз тайничко си те харесвах,
но ти не подозираше нали?
Аз тайничко си мечтаех,
сега до мен да си.
Знаех,че друг харесваш ти,
но исках да се пробвам.
Спечелих ти сърцето,
бях ти като брат,
а ти лекичко-тактично,
оставиме като сакат.
Дойде от нищото при мен,
макар и да те желаех аз
не вярвах, че някога моя ще станеш,
не вярвах, че някога ще имам с теб шанс.
И сега отново те нямам,
но този път липса усещам
и с горчиво-сладка болка за нас си спомням,
за целувките ти с преглътнати сълзи се сещам.
Заради друг ме остави, ще си призная - боли,
горящото сърце в къс лед се превърна,
ти опита се внимателно да ми го върнеш ала не успя,
но поне честна с мен беше… нали?
ПС: Надявам се ако намериш някога това да не отваряш темата - момент на слабост е
Пламък. Пламъци от чувства разбери. Пламъка, възбуда. Говори! Не искам до теб да съм в ежедневието, наблизо. Защото, ще ми викаш- капризко. Стига с твоите игри! Злите езици ме проклинат, Мри! Мри! Не е нужно да ме подкрепяш, или разбираш. Повече от достатъчно, е, че не си спираш, Да ме обичаш. ЕХ, да, винаги е било така. Но защо моят интерес, само теб чака?! Бодливи могат да бъдат всички пътеки. А за да открием пътя, трябва да минем поне 53 преки.
задвижвано от: ListBoard