Стихове за любовта
Стихове за любовта
Гласът ти нежен - меден звън, наслада,
разтриса цялата ми същност!
Мираж бленуван храня аз, заблуда,
при все, че не ми е присъщо!
А може би опитвам да те скрия,
в пронизващата бездна от копнежи ярки,
в една бленувана, вълшебна орисия,
а обичта огромна да превърна в жалка.
Така де мило, ако и да не питаш,
аз искам туй да туря на хартия.
Не ме е страх че ще забравиш,
но нека ти е като „на тепсия“!
Оглеждам се във телефона и набирам,
очите си затварям и да дишам спирам.
Косите ти с душа докосвам нежно и разбирам
че толкова любов в сърцето си едва побирам.
А ти си там със цялата си сложност
и биваш ти ту весела и ту сериозна.
Ще те намеря аз отново, за мене малка е Земята
Понеже от любов съм болен и само тва ме в главата!
Душко Сиромахов
Малко ми е трудно да разбера коментарите и по-точно кой и как оценява.
Исках да се обада на жената която обичам, но ни делят хиляди километри и двамата сме в чужбина (Стокхолм - Виена) и семейни. Дойде ми музата и го написах, нямам други стихове. После и звъннах и чувството си е точно такова, каквото го описвам със стихове.
Относно този коментар - “Как така си го качил на 10:12:2018 в момента е 14:34 а то ми излиза в 14:47” - също ми е мъгливо. Ако може да бъде редактиран, по разбираем (дори и за мен) :) начин.
Как така си го качил на 10:12:2018 в момента е 14:34 а то ми излиза в 14:47
Има ли и други стихове от същия автор?
Хубави стихчетаи наистина различни.
Интересно и леко!
Много силно и различно! Браво!
задвижвано от: ListBoard