Спомен: Стихописец

Празна улица,самотен ден.
Крача бавно по тротоара,
на никъде устремен.

На парфюм усетих ухание
и върна ме някъде при теб.
Опитах да не обръщам внимание,
исках да продължа напред.

Но изведнъж всичко се промени.
Хора около мен се появиха,
музика отнякъде зазвуча.
Светлини улицата осветиха,
тя сякаш придоби душа.

Ти ме държеше за ръката,
усмихваше се като малко дете.
И някак насред тълпата,
ти накара времето да спре.

Душата ми се изпълни
с онези невероятни,дивни чувства,
от които сякаш свят ти се върти.
Никак не исках този миг да свършва.

Погледнах към теб отново,
но от теб нямаше и следа.
Огледах се наоколо безпомощно
и ми идеше да изкрещя.

Улицата отново стана безлюдна,
денят ми - като в началото сив.
Умът ми още из спомените препуска,
посрещам всеки следваш, нетърпелив.

Чакам да те видя още веднъж поне,
искам да се почувствам жив
и за малко всичко пак да е добре;
но остана ми само той-
споменът горчив.

Виктория Петрова

Стихописец