Възвърни ме, пързалке, във детството...: Стихописец

Възвърни ме, пързалке, във детството,
дето още не ме боли като падам,
дето “марш” от злините е средството,
дето всяка снежинка е радост!

Дето татко е млад и най-силен,
дето мечтая без мама да плача,
дето небето е в бяло и синьо,
а Дядо Мраз толкова чакан!

Дето най-вкусното са висулките.
Когато сам си правиш играчките.
Дето с мас нагъваш филиите
и П О Р Т О К А Л !!!, когато си болен.

И радост е, щом навън избягам.
И горест е, щом да спя е време.
И ъгъла – разплата за делата е.
И вечно чукнатите колена.

Без капчица съмнения в душата.
Лекарството в голямата лъжица.
И котката, подхвърлена в юфката.
На баба тежката ръчица.

Прилепват к санките ръцете,
от вятърът сълзят очите.
Студът през дупката в шушоните
не пречи да крещя от щастие.

Върни ме в детството ми, пързалке,
ти знаеш, не боли като падам!
Георги

Стихописец