Стихове за любовта
Глас
-
Поеми чужд въздух #1783
Ток по вените,
необуздани ръце,
тяло се тресе,
наклонени са везните
в полза на ония
зад стъклото.
Изцъклено окото,
сълза от агония.
Каква ирония!
Пържат под купола
жена със пола,
докато оня,
убиецът, мерзавецът,
лъжливецът
разхожда се отвъд
стъклото
и гледа зорко през окото
на шпионката
на стола,
и тресе се не от възбуда,
а от алкохола,
навлязъл бързо във вените
на онези необуздани ръце.
Миг преди да приключи живота
Смъртта се спира пред стола –
съглежда ту таблото, ту хората,
ту жената, ту онзи безкористния.
И решава, че жената не е за него
и на нейно място закопчава копелето.
Миг след това всичко продължава,
човекът губи пулса си в забрава.
Съдът решава да се покрие,
докато жената се прикрие
у дома при децата и мъжът,
сменил нейната плът
за онази на
убиеца.
Нов глас
задвижвано от: ListBoard