Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Начало »
Обща
Обща #70
-
Мечти #488
Мечтите са красив блян,
те са тук и там!
Мечта всеки човек си има,
съкровена и незаменима!
Мечтите са цветни,
изпълнени с надежда,
заплетени,като кълбо от прежда!
Когато мечтае човек-полита,
удоволствие от незабравимото той изпитва!
Но спре ли да мечтае-къса си крилата,
в него настъпва тъмнината!
---
delfi -
***Когато си отида*** #489
***Когато си отида***
(написано на годишнината от кончината на любимия ми поет)
Ще дойде ден
и моят час ще удари
и ще остави духът ми тялото
както с всеки смъртен прави.
Защото и аз съм човек-
човек родих се в тоз живот
и човек ще си отида,
Една от моя род.
Ала дойде ли тоз ден,
макар че не вярвам
някой да е наскърбен
и радва ме това,
че никого не ще безпокоя.
Когато срещне ме Смъртта,
не тъжете за мен-
спокойни бъдете,
Духът ми вечен
в света е още спотаен,
във вас самите съхранен.
Ако някой по случайност
и по чудо ме подири,
погледа си търсещ
над камък студен да не шири.
Аз кротко под него не лежа-
очите ти , за да не насълзя-
аз нося се във Вятъра,
що косите ти роши
и нашепвам с шумолящите листа,
опитвам да разсея
мислите ти лоши-
с гласа на дървесните корони-
Дивни деца.
И не тревожи се за мене сега,
спокойна съм, гледам те
от блясъка на утринна роса,
що посребрява горските поля
и в нея оглеждат се билки и цветя.
Не търси ме в обраслата Земя,
а в малка теменуга
или стръкче мащерка -
с аромат познат
аз ще я помоля
да те дари на воля.
В бръшляна зелен
и като гората стар
вените мои текат
и кога той изсъхне-тогава чак
и те самите ще спрат.
Гласа ми ако да послушаш пожелаеш
в нощната песен на гората
да го доловиш ти знаеш.
Във вечерна тъма,
под сребърна Луна
заслушаш ли се-
ще чуеш шепота мой,
дете.
А щом поискаш нявга
от сън да те пробудя-
чуй ромон на поточе
-звънтящата вода,
от небето синьо сякаш късче
огледална синева.
Поздрава мой туй ще бъде,
който при тебе
с радост ще пратя.
Не дири ме ти
в обраслата Земя,
ни в изумрудения мъх
който постлала е тя.
Аз там не съм,
рея се из безбройните звезди,
към безкрая устремена,
изпълнена със спомени
за вас нявга от преди.
Ако ли нощем
през ума ти прелетя
в небосвода потърси
Вечерницата,
бляскава звезда.
Ако закопнее твоята душа
за легенда величава
от древни времена
помоли Я
и ще ти разкаже Тя-
вместо мене
приказка една.
Зорницата,
вечерната девица,
която тихи сълзи рони
от светлина-
малко с нея поплачи си-
с прегръдка ветрена
ще те кротко утеша.
---
Ithilia9Hwest -
***По перушината недей съди*** #490
***По перушината недей съди***
(посветено на всички нас-защото сме уникални и различни)
Всички ние,
да, всички сме различни,
на живота дружно пеем песента
като ято диви птички-
тъй различни, фантастични.
Всеки чист е уникат,
всяка песен- по своему мелодична,
всяка птичка със свойте пера,
всяка с различна грация полита.
Неповторими,талантливи
сме и те, и аз, и ти
за туй по перушината
не бързай, не съди.
Едни са мощни-
небосвода режат със крила,
с писък величав
и зрение остро,
а в живота умело летят.
Втори са пък малки,
но със бурен нрав-
да хвъркат волно
не се отказват
от зора до късен мрак.
Трети са невини,
с нежни сърчица-
плашливо бързо трепкат
в обширни небеса.
Четвърти пък самотници
в гнездата си лежат,
в гори-усойници,
или в мечтание
с другите кръжат те,
разперили творчески криле.
Неповторими,талантливи
сме и те, и аз, и ти
за туй по перушината
не бързай, не съди.
Но всички сме прекрасни
и истински красиви
щом с другите пеем-
тогава сме живи,
щом дружно политаме
без да се съдим,
а оставим всеки
Себе си да бъде
Неповторими,талантливи
сме и те, и аз, и ти
за туй по перцата пъстри
не бързай, не съди***
---
Ithilia9Hwest -
***Между Двата свята*** #491
***Между двата свята***
Ту реалност, ту мечта,
веднъж радост чиста, друг път тъжовна сълза.
От моя свят крилат от блянове изграден
прелитам аз във истината- понякога свят студен.
Едното бе спасение, другото- гибел,
ала разбрах, че този свят тъй лош не бил.
Хора има тук, които обичам
и щом в нужда са те аз трябваше към тях да тичам.
Уви, потапях се във себе си при всеки нов проблем,
обвивах се във мисли, загърбвах го нерешен.
Но време дойде съдбовно и съзнанието ми волно
от ужас бе покосено,
че дилемите в живота нерешени
изсипаха се като от котле загорено.
Попариха душата И тя разбра-
проблеми да оставяш без да ги решаваш
било е грешка- огромна беда.
От тогаз се научих
да мечтая, но с мярка,
да се рея в светове магични, чудни,
но да не забравям така
истинския свят и в него хората любими.
И щом трудно стане- умът в реалността
да премине, за да изгони болките,
да се изправи пред пропастта-
да я прескоча лъвски
и във фантазията да се завърна уморена.
Мечтай, мечтай, туй човека крепи,
но за да не запада твоя свят реален
в него понякога връщай се ти-
с усилия и него в Мечта превърни***
---
Ithilia9Hwest -
***Спокойствието на дъжда*** #492
***Спокойствието на дъжда***
Капка след капка,
глътка покой
Земята охлажда-
ту ръмеж, ту порой.
Сякаш Небесата
с много чувства натежали
изливат святи сълзи
и олеква им на облаците посивяли.
Като човек,
на който много се е насъбрало,
плаче Небето облекчено
на Земното рамо.
А Тя стои до стъклото хладно, прозрачно
и слуша симфонията от роса
и мисли си „Как нежно, нежно
пречиства се от тревогите Света.
Сега съм спокойна, сега в сън летя,
ах, колко обичам, обичам дъжда."***
---
Ithilia9Hwest -
***Искреност*** #493
***Искреност***
Дума позната,често забравяна,
дума светла и непокварена.
Рядко обаче искрени сме ние,
а Лъжата само временно
проблемите ще скрие.
Лъжата е примамлива,
с усмивка лукава,
защото уж от „конското”
ще те лесно изкара.
Ала всяка измама излиза наяве
рано или късно-
после, ако на мига не.
А някой ще каже сега
„Какво ни носи Искреността?” –
тя носи доверие, дружба,истина,
не ти тежи съвестта,
Ако душата е искрена.
Понякога да си искрен боли,
но по-добре внимателно
да изтъкнеш истината ти,
вместо с хиляди дребни лъжи
постоянно, повече и повече,
да се затрупваш помни.
Искрен бъди
и леко ще е на съзнанието ти.
Вярност и доверие с туй печели.
Искрен бъди, искрен бъди***
---
Ithilia9Hwest -
Пролет #494
През пролетта цъфтят кокичетата
и навън излизат момичетата.
Всичко става весело
в нашето малко село.
Поникват цветя
и всички зашеметяват
със своята красота.
Всички обичат пролетта,
защото е най-красивия сезон на света.
---
К.Г.В. -
Лятото #495
Лятото е страхотно.През лятото си играя с моите приятелки.Прибирам се много късно. Видяхме с мойте приятелки една мечка.
---
Н Н К -
***Магията*** #496
***Магията***
Магията е навсякъде около нас
и усещаме я всички-
както ти, така и аз.
Тя рее се леко,
като меки пера,
с феите палави-
изпод техните крила
и изплува Магията
от дълбини-
със сирените дивни
разплисква вълни.
А нощем в подземия,
под огньове нажежени
звънти Тя в ръцете на джуджета-
ковачи омели.
И в здрача сребрист
тихо приглася
на напева нежен, потаен
на Елфическа девойка
с коса разпиляна
под сянката тиха на дъба, що прастар е.
Ала само на място едно
по- ярко Магията блести
и туй е в Душата твоя
и в сърцето ти!
---
Ithilia9Hwest -
за мими, любовта и мойте рими #497
Знам факти с тебе загубихме контакти съдбата пак поднася ми сладки изненади лицето
ти за миг видях и осъзнах
в този час какво испускам аз този момент бях съкрошен невидно ослепен очите ми останаха
залепени за теб,
красиво беше за толко малко време останахме сами за мен тежко е
разбери ако не можеш помоли за помощ сърцето ти,
като те видях всичко около мене се въртеже
нищо не виждах и чувах само твоя глас в ушите ми ехтеже устата ми копнееже повече думи
да изговори,
когато слезнах на вън валеже спомних си какво преди беше щастлив бях
ухилен и безгрижен защото тебе имах и мечтите да бъдем заедно като едно
общо казано живота ме промени за мен ти не тъжи ,всичко ще дам аз да чуя отново твоят глас в захлас за спомени като компас движа се без лоши помисли сърцето ми със силен бас тупти съзнанието ми не може да спре
за теб да мисли дори на две да се раздели няма кой да го събуди без повече заблуди малко луди но красиви като изумруди думи бодливи като езика ми хапливи по-игриви дори от интригите казани за финал ще сложа точка
но когато искаш мога отново да почна
---
анонимен -
* * * Думи, изречени преди да е късно * * * #498
* * * Думи, изречени преди да е късно * * *
(Посветено на един единствен човек пред когото съм виновна и който винги е бил важен за мен и НИКОГА на второ място...)
В спор виновни са, знам, и двете страни
и болка аз не искам да ти причиня,
за това, нарамена със толкова вини
трябва да говоря, трябва да се извиня.
Съдбата събра ни
по своя таен план,
а времето- дружбата сплоти ни-
тоз чист, безценен дар.
Събра те- сияйната, чистата, смелата,
много изстрадала- неоценената,
с мен- скръбна сянка,
прозрачна, невидима-
да носи болка- уморена,
да се бори- обезсилена.
И в едно цяло
живота превърна ни,
рамо до рамо
да се подкрепяме като сестри.
Ала нещо усещам
в таз дружба чиста-
бунтува се, в душата гори ме
жарко като хиляди огнища.
В спор виновни са, знам, и двете страни
и болка аз не искам да ти причиня,
за това, нарамена със толкова вини
с радост ще говоря, ще се извиня.
Приятелството перла е безценна
и който има нея- най- щастлив е на света,
ала страхът в мене буди се-
дали ще я опазим щом гони ме вина?
В спор виновни са, знам, и двете страни
и болка аз не искам да ти причиня,
за това, нарамена със толкова вини,
искам да говоря,искам да се извиня.
Съжалявам, че не успявам
всеки път да ти помогна,
че навреме все не идвам,
че трябва да съм ти опора,
а ме чакаш все
и излишна, че си чувстваш,
и се чувстваш наскърбена,
а като сестра си ми Ти скъпа
от друга майчица родена.
Навеждам пред теб глава засрамена.
И прошка искам
за дето неволно
накарала съм те да мислиш,
че на място си второ
а приятелка НАЙ- СКЪПА си ми ти.
От тебе по-добра не ще намеря,
знаеш ли?
Съжалявам, че несъгласна съм,
и то за важните неща,
понякога с теб
макар да зная-
рядко грешила си Ти до сега.
Съжалявам за фразите неподходящи,
що в сърцето се забиват отровни
като стрели думите тежки,
изречени за миг, запомнени вековно
Съжалявам за всичко, смирено съжалявам,
но да се бия за туй приятелство
не, не преставам.
И ето, за да Го запазим,
за да е силно
Истината да си кажем-
що душите в тайна е горило.
И Ти, и аз
всяка да издума със своя глас
какво боли ни, какво да променим
Дружбата крепка и свята
цяла да съхраним.
В спор виновни са, знам, и двете страни
и болка аз не искам да ти причиня,
за това,за да се помирим
Те моля говори и Ти сега…
---
Ithilia9Hwest -
Извинявай #499
Аз съм с настроение променливо,
от времето изменливо!
Често съм наранена,
от хората наскърбена!
Често съм ядосана и неспокойна,
изглеждаща като змия усойна!
Знам на теб си го изкарвам аз,
и това ме изяжда част по част!
Вината не е твоя,
тя е моя!
Моля те не се сърди,
грешките ми ти прости!
Преди не бях такава,
а сега съм толкова корава!
Но и аз имам сърце,
чувствително като перце!
---
delfi -
sladoled #500
obi4am,obi4am sladoled, lete qmgo kato med,
obi4am,obi4am sladoled,no ot smetana a ne ot led.varvq si i go qm,i sam gluh i sam nqm,obi4am smetanov sladoled,sladak sladak kato med.lqtoto gore6to,toplo e na vred,qdemi se ne6to,a mojebi sladoled.obi4am obi4am sladoled,lete qmgo kato med,obi4am obi4am sladoled,no ot smetana,a ne ot led.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
Ден за прошка #501
С молба една запътвам се към вас:
Тъй като безгрешни хора няма на света,
За прошка искам да помоля.
За всичките изречени и неизречени слова,
За всичките погрешно сторени неща,
Прощавам ви в сърцето си - и вие ми простете, моля.
---
Larklein -
Анонимно #502
Баба Меца иска сън,
да зимува,да летува.
Сто годишен е на брой,
иска тя безброй.
---
Анонимнен -
Мечтите на Меца #503
Баба Меца иска сън,
да зимува ,да летува.
Сто годишен е на брой,
иска тя безброй.
---
Йоанна Шишиньова -
Мили мой #504
Аз, любими, те обичам,
аз,любими, те щадя,
а от тебе искам, мили
трите ти камили !
---
Йоанна Шишиньова -
baba zima #505
trupa,trupa baba zima,puhkav snqg da ima.navred zemqta e pobelqla,tiho pod snega e zaspala.i gori i polq,zaskrejila e sas svoita zimna krasota.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
Въпроси #506
Кой е малкото ми куче,
кой от паницата ми суче?
Кой зад барчето се крие,
а кой ще го разкрие?
---
Йоанна Шишиньова гр. Пазарджик -
-
Липсваш ми...! #508
нощта без тебе е като да лежиш на легло от тръни..
нощта без тебе е дълга..и мъчителна..
нощта без тебе е болезнена..помогни ми..умирам..
без теб немога..липсваш ми..ОБИЧАМ ТЕ..!
защо те няма до мен...
защо ми липсваш толкова много..
само ако можеше някак си да си до мен сега..
но не може..
всичко остана в миналото..
не ми стига времето за да опиша колко много ми липсваш..
върни се .. без теб не мога ..
;(((
---
Теди Николова -
Щурчо #509
дребничък щурчо много работлив,но пък е страшно игрив.Пъргав певец е той с цигулка мъничка свири песни безброй. понякога скача безразборно,но неуморно. Скок скок там скок скок ам!Изяде го някой, но кой ли е той дето похапна с нашия герой
---
Денислава Думанова -
Щурчо #510
дребничък щурчо много работлив,но пък е страшно игрив.Пъргав певец е той с цигулка мъничка свири песни безброй. понякога скача безразборно,но неуморно. Скок скок там скок скок ам!Изяде го някой, но кой ли е той дето похапна с нашия герой
---
Денислава Думанова -
Щурчо #511
Дребничък щурчо много работлив,
но пък е страшно игрив.
Пъргав певец е той
с цигулка мъничка свири песни безброй.
Понякога скача безразборно,
но неуморно.
Скок скок там
скок скок ам!
Изяде го някой,
но кой ли е той
дето похапна
с нашия герой
---
Денислава Думанова -
***Днес (3-ти март)*** #512
***Днес ***
Днес,
звън от камбани
празнични още
отеква в безкрая
над зелените площи.
Днес,
златни лъчи
като щикове бойни
избутват победно
Черните нощи,
планини се прекланят
над кървави мощи
на герои юначни,
що кротко почиват
дълбоко в Балканска земя
защото е СВОБОДНА, защото е ЖИВА-
България не е веч роба.
Днес,
в ден заветен
и душите Им ликуват,
че свободни сме вече
небесата пируват.
Днес,
българино гордей се
със свойта Свобода.
кръстена в майчини сълзи и вяра е тя,
родена от геройство
и скръб на народа,
що надигна се славно
и строши Обкова,
изхранена с молитви,
повита с минало славно,
израснала в поли планински
опирала се на геройско рамо,
проходила подпряна
на сабя, револвер,
продумала със първи думи
на Бенковски:
„Ставайте роби
яз не ща ярем”.
Днес,
с лъвски рев
на Дякон Левски, Игнатий
ликувайте бодро
в памет на дедите ни святи,
че веригите ги няма
и не свеждаме глави.
Днес,
на 3-ти март народе
България се освободи!***
---
Ithilia9Hwest -
***Нощни приказки за хората и приятелството*** #513
***Нощни приказки за хората и приятелството***
(вДЪхнОВеНО ОТ И НАпиСАНо За МОЯТА лУНА:))
-Сияйна, спиш ли?- попита с шепот Вечерницата.
-Будна съм,звезда-рече кротко тя.
-За какво мислиш?
-За хората и приятелството.
-То за тях нали е скъпо?
-Безценно е, Зорнице, то е богатство.
-Каква е цената му в монети?
-Няма такава-в човешкото сърце по-ярко от злато свети.
-Луна какво значи да си другар?
-Да помагаш и обичаш другия, да си поделяте от проблеми тежкия товар.
-А какво прави добрият приятел?
-До теб е, утешава те, изслушва и не е предател.
-А ако те предаде човека?
Всеки заслужава 2-ри шанс. Да му простят нека,
но не всеки забравя.
-А приятел кога са оставя?
-Никога, Звезда, ни в добро, ни във зло,
до него си неотлъчно във всяко едно.
-Сребърна, а ако той плаче, а ти се смееш?
-И него,мила, опитваш да разсееш-
подаваш му ръка и топла прегръдка
и на лицето му тозчас усмивка цъфва.
-Луна, по какво се другаря познава?
-Ако го чувстваш близък и мира не ти дава
добре ли е да разбереш,
тогава някой веч приятел ти става.
-Тогава си ми най- добра приятелка, Луна.
-И ти на мен си…ш-ш-ш-ш-ш тихо, че Земята заспа.
-А Луна, Луна, само последно-
как показваш че си приятел?
-С мили думи и жестове внезапно,
когато човек най-много се нуждае му показваш.
-Тихо, видя ни един звездогатател.
-Радвам се, много си ти Луна мила.
-Благодаря ти също, а сега заспивам.***
---
Ithilia9Hwest -
Странни същества сме ние хората #514
Странни същества сме ние хората
някои от нас са добри,
други зли!
Какво точно сме ние
и от къде сме дошли,
никой не знае!
Теории има мнозина,
но дали си истина!
Истината е една,
ние сме просто хора,
хора които грешат
и точно това ни прави хора!
---
delfi -
*~*~*~*~Училище*~*~*~* #515
За пореден път звънеца бие за час
и всички отново събирани в калс
Но сега влизаме за пореден път
и от тук изправени сме пред кръстопът
Звънеца бие за път пореден
но ние го чуваме за път последен
От тук ще продължим без учителите наши
без старите закачки и без всичките забъркани каши
Уж големи сме станали
но и детското не сме забравили
Сърцата ни спомените съхраняват
и един ден надеждата ще хранят
Надеждата че и нашите деца
ще видят същите като нас неща
Защото ние няма да сме тук
макар училището ни да е като стар бук
Там където го посадиш
веч не ще го местиш
Имало го е много преди нас
и ще го има дълго след нас
с теб с мъка се разделяме
с учителите и с всичко в теб
но винаги пак ще се връщаме
за да можем отново да си спомняме всичко за теб
ДОВИЖДАНЕ УЧИЛИЩЕ ЛЮБИМО!!!!
---
LuCiFeR96 -
Част от текста на една моя все още не записана песен. #516
Сега теб те няма , всичко свърши
Тази раздяла духа ми прекърши
....
В една единствена сълза
Колко болка мога да събера
Думите които не ще изрека
Вече не ми тежът така
....
---
Тери -
природата #517
Днес природата се мръщи
Аз видях това от вкъщи
Но защо тя беше тъжна
Да разбера съм длъжна
Излязох на вън
изведнъж чух някакъв звън
Видях една върба
Помислих че е веселба
Гледам че е тъжна
По питах дали да викам болница окръжна
А то пило заради нас хората
Защото опивали природата
---
Айрин Айлин Ахмед -
Дали ще намеря моята мечта #518
като бях в къщи и всички спаха. Аз реших да се поразходя . Тъкмо да разбера каква ще ми е мечтата. Всички в клас говориха за това и аз помислих да си намеря мечтата . Като излязох на вън първо се срещнах с един котарак и го попитах . -Ти каква мечта имаш .и го загледах чудно.-Ами да стана богат тъкмо никой да не ме бие .А ти защо питаш момиченце.-Аз му отговорих -Защото не знам каква ми е мечтата.-и си тръгнах. На пътя бягаше един заек . И не го попитах.-Зайче каква ти е мечтата.И го загледах.-Ами честно но казано искам да съм човек тъкмо да се пазя от вълците и другите хищници.Защо питаш момиченце.Аз му отговорих .-Защото не знам каква ми е мечтата.И си тръгнах.Както си вървях виждам една костенурка и и казах-Хей, каква ти е мечтата.И я загледах.-Ами да по бърза защо питаш момиченце.Аз тогава пях си замислила моята мечта.И и казах.-Да стана актриса или учителка май е по-добре учителка.Чао.И викнах .И избягах да не ме търсят.Е все пак си намерих мечтата на пътя и сия грабнах все пак мечтата си е мечта тя е само твоя и не можеш да я замениш.
КРАЙ
---
Айрин Айлин Ахмед -
-
Анонимно #520
толкова много години те чаках
а ти дори не помисли за мен
толкова много сълзи проплаках
---
Анонимнен -
много времеееее #521
толкова много години те чаках
а ти дори не помисли за мен
толкова много сълзи проплаках защото мисълта за теб ме измъчваше всеки ден
---
Иви -
”*”*”*”Ловецът и Бялата Гълъбица”*”*”*” (1-ва част) #522
––––––––––––––––––––––––––––––––
”*”*”*”*”*”*”*”*”*”*”*”
––––––––––––––––––––––––––––––––
------------------
”*”*”*”Ловецът и Бялата Гълъбица”*”*”*”
(1-ва част)
А започна с приятелство нявга,
за тях сега ще ви разкажа.
Тя, която сърцето си дари му тогава,
Той, който докрай я наранява.
В гората стара, тънеща в зеленина, усойна
летеше Гълъбица нежна,
а Той, с душа горда, непокорна
коня си през реката
бе тръгнал да повежда.
Ловец, единак вълк,
свикнал сам да оцелява-
на девойка ничия обичта
в сърцето му не бе процъфтяла.
Тя- нежнокрилата , птица на вярата,
но и смела, в бой за другарите си
много ранявана.
Тук перце ще падне,
там ще струйка кръвец бликне,
но успя Съдбата накрая
жестока да я застигне.
Както галеше ветреца с бели ласки
полетът й рязко спря се,
стрела гръдта й с кръв оплиска,
падна Тя надолу, в несвяст завъртя се.
Падна невинната
на тревата зелена,
а псета ловни подушиха
гръдта окървавена.
„За господаря нова плячка.
Много е малка-
не е за него Тя,
та едва с криле маха”
„Назад момчета, чиба,
назад ви казвам, стойте”
с глас мощен Ловецът се провикна
и взе на ръки объркана още
Бялата Гълъбица.
И се ужаси…
„това нима си Ти”…
Дето толкова пъти
в гората бе съзирал
на клон от явор кротко да почива,
дето се е лакомил
ръка да дигне да уцели,
но жално му бе да опетни
тез перца бели.
Толкова дето Я пази,
пази Я от себе си дори,
и стрелкаше ястреб ако Я подгони
и себе си заплашваше, но уви.
Дето го беше възхитила
със свойта чистота
и как се вечно биеше
за другари, за чуждите гнезда.
И гузен той,
със съвест натежала
погледна Гълъбицата Бяла.
„Ще боли, не мърдай” рече,
стрелата откърши,
а кръвта потече
„…Умирам ли, човече…”
промълви птицата,
в очите го погледна,
на дланта му простря си
кротко главицата.
„Не, ще живееш”
отвърна ловеца
без поглед виновен
към нейния да свежда.
И тъй Я отнесе, и тъй излекува,
зимата край него Тя презимува,
увита в наметало старо
при него до постелите нощува,
пролетта щом се разбули
песента Й ,за да чува.
И тъй Я отнесе, и тъй излекува,
Ловецът плячката си пощади,
а Тя благодарна
гукаше му сладко-
придума го с обич
да спре да ловува.
Дружба укрепна,
помежду Им се разлисти
здрава като дъб вековен,
с красота на тъкмо пукнали зелени листи.
и започна с приятелство така,
а в обич чиста разцъфтя.
Зароди се помежду Им
Любов необикновена-
вълк сякаш до сърцето на агне
за сън кротко полегна.
Той Я обикна, Тя него също
за пръв път истински обичан,
но беше му трудно.
Той носеше на рамо
свойта вярна Гълъбица,
с Нея скиташе из гората
и бе за него не кат птица,
а като девица-
чиста и смела девойка,
що с ласки от пера
гнева му буен
измиташе от ума.
Белокрилата за пръв път
тъй беше щастлива-
смърт очакваше,
а Любов голяма бе открила.
Даде Му всичко
сърцето си дари Му
от зарасналата рана-
за него само то би било.
Готова бе да жертва
за ловеца своята душа
и трепереше при всяка негова обида
да Я не напусне, остави сама.
Та бяха честити, та бяха щастливи
дорде проговориха
онея псета зли.
„Господарят, вижте,
се е размекнал май-
Лъка си захвърли,
само птицата си знай.
Че Тя го омайва,
пий му гнева-
не е вече мъж свободен
поробила го е Тя, да, да ”
О, миг, злощастен си,
в който Той дочу
на хрътките свои лъжата-
на дълбоко жегна го.
И взе да оставя
свойта Гургулица,
сам заскита се
из старата горица,
а у дома дойдеше ли
още от вратата
чуваше
„Господарят защо е с Нея,
а не ловува в гората
с някоя орлица
кръвожадна ловкиня
омела,дето по Му отива”
А в Него яростта растеше,
макар и волята Му силна да беше,
взе да е студен,
взе да страни,
а туй Гургулицата усети
и я тежко рани
„Защо слушаш ги Ти,
защо Любими мой-
хрътките твои уж са верни,
а от лъжи изливат порои?”
„Като аз Те любя силно
и за Тебе милея,
да ти заповядвам
никак не копнея.
Казват те и друго,
че нощем бягала съм
в полет с друг от моя вид,
но туй лъжи са отровни,
студени като лед мразовит.”
Тогава нещо силно,
злочесто се отприщи-
облак буреносен
се над Него надвиси.
„Мълчи,Крилата,замълчи,
че си ми вярна недей ме лъжи-
че Мойте псета благочестни
врагове са на
Мойте близки изменни.”
А именно на тебе, Гълъбицо,
ласкава, лукава птицо.
Дето ме с песни упои,
аз, орелът горд, съм във клетка
този път,
а не Ти!
Хайде по-скоро
отлитай, върви,
не ща да Те зървам
повече с очи. ”
„Та нима любовта ни
за Теб позорна е любими?”
„Не бих за Нея дал и пет пари,
не бих платил ни грош дори.”
Тея змийски думи отровни
стрелнаха се право
в раната на Гълъбицата покосена
и политна Тя
към горските усои.
Летеше, летеше,
пърхаше със всички сили,
сякаш към нещо чакано,
утеха или болка може би,
се стреми,
но усещаше как сърцето й
се късаше уви.
Бликна пак алена кръв
от ранената бала гръд,
но не успяха болката, тъгата
полета да спрат.
С последни сили
достигна Тя
реката сребриста
под лунна светлина
и с мисли последни
към водите хладни се устреми
„Обичах Те, прощавам Ти,
прости ми и Ти…”
Но не с отчаяние потъна Тя,
с надежда-
„ще се преродя.”
„Отивам си сега,
на съвестта ти, за да не тежа,
и в „плена” свой не ще Те задържа.”
Сребриста повърхност
крилете покри,
бели пера-
облегнаха се кротко на вълни,
алена кръв
право от сърцето
смеси се с водата,
след което…
Потъвайки
с дъх последен съзря
Ловецът свой да бяга
към кристалната река.
Колене се набиха
безпомощно в брега,
стон прониза тая тишина,
покапа по искрящия пясък
една мъжка сълза.
Телцето крехко, безжизнено
пое го неговата ръка,
болезнен вик въздуха разпори:
„… Глупак съм бил наивен,
какво Й сторих…”
И след миг- два
на пълна тишина
чу се на изваден меч звъна…
Бяла главица
до мъжка гръд,
бледа момина ръчица
до мъжка десница,
кръв смесена с кръвта,
аленееща, сребриста вода….
една Гълъбица без пера,
превърната в девойка
на прага на Смъртта….
……и един ловец…..
клет наивник……
в прегръдки лежат…
А започна с приятелство всичко, нявга…
––––––––––––––––––––––––––––––––
”*”*”*”*”*”*”*”*”*”*”*”
––––––––––––––––––––––––––––––––
------------------
---
Ithilia9Hwest -
Разходка в Мрака #523
Аз съм този ходещ в тъмнината
Прикриващ лицето си с мрак.
Бавно пристъпящ към славата лъжлива и блаженството, мой враг.
Тъжни помисли огорчени влизат и излизат от моята глава
Но сърцето си чисто пазя от злото търсещо си дом в моята душа.
Не ще предам се в таз битка до живот,
Чу ли Татко , живея за да видя пламъкът как гасне , и с усмивка аз да кажа
-Заслужих този гроб ...
---
Квазимодо -
-
***И ТЯ не се предаде(За Д.В.Я)*** #525
***И ТЯ не се предаде***
„Не е добра,голяма е беля,
по-умни сме от Нея,да.”
… гаргите черни събрани на ята-
истерични клюкарки
мълвяха лъжа след лъжа.
„Напротив,Аз силна съм
и можеща, и знам-
на вас ли птици проскубани
ще се дам!”
Въздух пое си,кураж си даде
и не се предаде.
Заграчиха грозно
завистливите птици,
че е по-мъдра от тях
накокошиниха пера-черници.
„Вижте, Тя е дръзка
смела е даже,
как смее да е повече от нас
и хубостта си да покаже!”
И закряскаха още по-силно
тез безчестни гарги-
уплашени, че нищо са пред Нея,
ослепени и от хубостта Й.
„Грачете,грачете бедни и жалки
не ви мразя,но не виждате колко сте малки-
невидими, и грозновати,
не защото сте черни,
а защото думите ви всички нараняват,
и лъжите ви неверни
без приятели ви оставят.”
„Та вие сте сами
и не ще ме пречупите,
да ме засрамите от самата себе си-
надали!
Комплекси аз нямам, уви.”
И с усмивка хитра ги порази.
Ококориха те тъмни очи
в почуда и завириха опашки:
„Как може, как може”,
но всяка тихо си помисли,
„Май Тя е права, Боже!”.
И се сепнаха защото
Тя беше небеса над тях-
олицетворение на вяра,на Доброто.
Ах, как дребни се почувстваха
наще клюкарки-
невзрачни,лицемерни-
като хлебарки.
Но в миг злорадите сърца
напълниха се:
„Вижте,вижте в очите Й сълза!
Ха,печелим-предаде се ,да,
ура,ура.”
Дочу Тя злокобната радост
и от раз заби сърцето й осъзнало-
„Смейте се напразно,пернати прокоби-
Мен боли ме, но чакай, постойте
кой е казал,че щом ми тежи
ще ви дам да ме сломите
заедно с душата ми?”
„Страхувайте се черни
и знайте, така е-
Аз ще съм все по-прекрасна и силна”,
и Феникса,Тя не се предаде***
**************
---
Ithilwen9Hwest -
istoriqta na katerichkata bez tochka #526
edna katerica govorela govorela nemogela da spre. tq govorila za svoeto prikliochenie.az sam katerichka runtavelka det sam se kacila na tabelka tam pisheshe che sam az klupava.avtor-tq govorila govorila i pak govorila.az sam katerichka runtavel det se kachila na tabelka vidqh che tam na tabelkata pi6e6e ti katerico runtavelo ako se kachish ta m tuk na tabelata mi shte padneg v torvata s kartofi.tq se ka4ila i nishto ne stana.az sam katerica runtavela i sam se kachila na tabela . katericata govorila govorila i padnala v tarbata s kartofi.tq tam se naranila i edna baba q vidqla tq q vzela i q prebrala tq tam bila na toplichko i na meki4ko. a tam tozi det go kazalo onova tam toi sam padnal v torbataa s kartofi .naranil se no nqmalo koi da mu pomogne i toi si kazal. ah da ne bqh kazval onova che q sega men me spoletqqqqqqq.
---
gabi -
-
-
просто рими #529
Хареса ли ти римата зла беше зимата както казахме ния тримата трябва да седна защото стана ли ще падна погледна ли към краката,отсичам ти главата ще чакам аз зората за да мога да видя хората от народа пагобна история трябва да я прочета за да мога да продължа в дума да се оплета от заем проблеми да си навлеча съвет от тебе ще успея ли да извлека започвам с хватки от кеча какво прави в ръцете ми меча в колената ще те подсеча навярно е настинка щом почна да смърча доло на земята падаш и започва се гърча с шут в главата намествам ти косата от едната страна прилежно лежи а от другата стърчи,но ти не се тревожи и си мълчи устата си затвори защото запомни започнеш ли да говориш ще се подмокриш нежелано е това правя ти компромис за сега,но реши кога да те боли ми кажи довърши и гледай как мечтите стават истински после шампанско отвори очите си затвори назад се върни и спомените си спомни с лошо никой не трябва да те помни като в катакомби чуствам се като зомби пускам още една две бомби lady maybe си ти но недей да говориш с непознати къде и кой си ти отвътре характера личи с истински мисли казвам ти че края не трябва да тежи
---
Анонимнен -
-
Чужденка #531
Събуждам се, обляна в пот,
но и наяве кошмарите живеят:
в страна далечна, без ден и род,
изгнана далече от дома да полудея.
Tук няма нищо мое, то е чуждо
и аз съм чужда, аз съм една
странница, съвсем не съм на място.
Тук аз не съм си у дома.
Как въздухът да ми е сладък
и как спокойно да заспя,
щом като принадлежа оттатък
океана, а тук съм чужденка?
Във тоя град аз нямам радост;
той сякаш ме изяжда и изтрива.
Всеки ден ме хвърля в лудост,
която все ме гложди, но не ме убива.
Красотата тук е грозна и сгрешена;
от небето пада наопаки дъжда;
пролетта е златна, есента - зелена;
умират денем, раждат през нощта.
Таз страна цели да ме погълне
като пионка в пагубна игра,
но аз не ще се никога отвърна -
защото тук не съм си у дома.
---
MADyiE -
Кифла в 21 век #532
Аз съм кон велик
но не съм изобщо младолик
тропам и пръхтя в час
и все жертвата съм аз
с бонбон на гърба вървя
и тъпа съм ще потвърдя
С надраскана чанта ще ходя
и кифлите ще ръководя
С коса съм проскубана и грозна
Но си мислят че съм амбициозна
Е всеки знае че е лъжа
Но ми се иска да е просто една шега!
---
Валерия Георгиева -
хубав ден #533
хубав,хубав ден лъчезарен и добър всички хора усмихнати вървят в очите им радост озарява.
---
Борислав Богомилов Великов -
Рими кажи дали са красиви #534
Сега започваме така с вдъхновение мисълта идва веднага в откровение за една мечта за мълчание не трябва дума да става като хвана пътя не мога да престана искам да остана тук за да не бъда като поредния боклук закопан с удар от големия чук неодавачен искрен слух трябва да си глух за да не чуеш имаш си нюх да се покрива или да се скрива НЕ защото трябва да се вижда кое изречението даващо сила а не злоба пълна с коприва търговия със синия слива тел бодлива недалечна цел достигам я с опустошителна не ясна причина копчина хора говорещи за тръмплина към небето извисен като величие човек залепен към съдбата си двуличие към отатъчните страни в бъдеще прогледнал с две очи помириши и започва да се души за да може интелекта да се отпуши само ако ядеме суши няма да може да се удуши мишката само може между нас да се муши без да се гуши после ще продължа за да мога да отговоря на всички въпроси без да сгреша като се среша нервиран от футболната среща не може да се яде само леща като хвана клеща ще ти избия очилата удрям си главата малко остана трябва да се хвана иначе ще падна зрителна измама същия си като твойта мама това мойте момче се нарича карма фарма на отбора скрит за да може да играе покрит а не да седи на пейката свит излезнал на терена сега вече сме квит немислимо голям е като кит в лицето е добре измит болка в коляното сигурно е артрит изтрит от всякъде защото изглеждал като бабаит упорит спирам за да може да почна недостигам до целта за това трябва да почивам и след малко искане жалко много трябва да тренирам
---
най-лудия -
Рада #535
Рада спи в леглото
с кърпа на челото.
Имала тя хрема
с болчици в корема.
Един ден разбрала,
че е оздравяла.
Почна да играе.
Вече се не знае
на какво ли тя играе.
---
Янчето -
Miro #536
Tova e pesen za vseki miro na sveta bez bratmi Miro zemi si kupi kola da si skriesh groznata kosa Obichash qzdish svoq kon az te gledam prez moq balkon Ti se pravish na batista no az sam artista Vijdash parite az ti vikam tova sa brambarite Stoish na bregat az ti vikam tova e vragat Vikash mi izbqgai a az q se stqgai Ti si grozen kato trol ne vladeej i ne vladeej samokontrol Ti si golqm песоглавец i si golqm вироглавец
---
Alexandar -
Мъжкото Его #537
С една не можеш ти
сменяш ги като кърпички
Да ги имаш всички мечтаеш
с коя да си дълга ще гадаеш
Някой ден ще останеш сам
сам единствено с големият си срам
С егото ти голямо
свърши времето ти славно Що за стока си те разбраха
и всичките ти хитрини разгадаха
Играеше си с тях
и сега стана за смях
Нека това да ти е за урок
и по добре започни да слушаш само рок
---
~*LuCiFeR96~* -
Анонимно #538
Колко те обичам
само аз си зная!
Нежни думи ще изричам,
колко си прекрасен ще призная!
Всеки поглед твой
праща ме в звездите,
искам да си вечно мой,
да споделяме бедите!
Любовта ни е взаимна,
няма спор
Страстна и интимна
че прилича на раздор!
Пламен се нарича,
и никой не отрича, че много ме обича!
---
Анонимнен -
Срамежливка #539
Ти си розичка игрива и моного мълчалива
мисля си че те е срам
но сигурно съм бил пиян.
---
Денис -
ще има продължение.. #540
чувам глас в нощта
обръщам се и ето те
над нас искреше някаква заря
обичам аз да съм до теб
---
милена -
Знаеш ли...?! #541
Знаеш ли, харесвам те.
Не можеш да повярваш ли?
Знам.
Знам, че не сме нищо с теб.
Аз съм сама, а ти сам.
Знаеш ли, трябваш ми.
За да дишам и да бъда разбрана.
Но когато погледна към теб,
сякаш сипвам огън във рана.
Знаеш ли, мразя те!
Защото си просто различен.
Различен.
До болка влудяваш ме
и падам аз, отново разбита.
Знаеш ли, не мога.
Не мога да бъда със теб.
Невъзможно е.
Ти си толкова груб, а разбираш ме...
или правиш душата поет.
Знаеш ли, ще ми липсваш.
Ала животът просто тече...
Тече.
И не връща се.
като кръвта от моето сърце.
Знаеш ли, аз не зная.
Не зная.
Защо ли съм с теб?!
Щом стигаме двама до края и просто...
Не зная.
---
1715189141 -
-
обичаш ли ме? #543
и така обичаш ме толкова колкото аз те обичам Би ли ме наранила скъпа би ли ми го причинила Би ли ме излъгала скъпа защото истината боли много повече Би ли направила нещата,които ме полудяват бъди сърцето ми все още пред вратата о,Не мога да направя нищо аз съм егоистичен Няма начин да те споделя това би разбило сърцето ми на парченца Често истината е
Ако можех просто да умра в ръцете ти нямаше да имам нищо против Защото всеки път като ме докоснеш аз умирам в ръцете ти оо усещам го толкова добре скъпа,скъпа не спирай момиче...
Оо скъпа знам да те обичам никак не е лесно със сигурност си струва да опитам. Оо ако има причина да ме наричаш глупак е защото обичам прекалено силно Има ли някакви правила скъпа? това е последният път Скъпа,научи ме как да се държа просто ми кажи какво трябва да правя да стоя точно до теб.
оо не мога да се справя аз съм егоистичен няма начин да мога да те споделя Това би счупило сърцето ми на малки парченца Честно истината е Ако можех просто да умра в ръцете ти ще те накарам да повярваш момиче Нямаше да имам нищо против не спирай скъпа недей Това е което ми правиш.. whooa о не Скъпа моля те не спирай Недей не,не,не спирай
По принцип оставам тук не мога да живея без теб скъпа Да те обичам е толкова лесно за мен няма нужда да планирам Обещай,че няма да ме караш да чакам кажи ми,че аз съм всичко това от което се нуждаеш Ако можех просто да умра в ръцете ти ще те накарам да повярваш момиче Нямаше да имам нищо против не спирай скъпа недей Това е което ми правиш.. whooa о не Скъпа моля те не спирай Недей не,не,не спирай
---
жикито_78 -
дим да ме няма #544
имаме нижда малко да презаредим, живота ни притиска трябва да се веселим. Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто all inclusive туристи. Припев; Свършвам работа и ДИМ ДА МЕ НЯМА, стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА. изключвам телефона си и ДИМ ДА МЕ НЯМА, не ме търсете известно времееее. Дим, дим, дим, дим, дим да ме няма. (x3) И после кой от къде е ! Имаме нужда малко да разнообразим, системата буксува трябва да се освежим. Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто щрауси-непукисти. Времената се менят, парите се въртят, идеалистите мълчат, кариеристите блестят. Чупя се от мрежата и дърпам шалтера, надалече заминавам довечера. Припев; Свършвам работа и ДИМ ДА МЕ НЯМА, стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА. изключвам телефона си и ДИМ ДА МЕ НЯМА, не ме търсете известно времееее. Дим, дим, дим, дим, дим да ме няма. (x3) И кой от къде е. Бийт бокс от Pe4enkata Припев; Свършвам работа и ДИМ ДА МЕ НЯМА, стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА. изключвам телефона си и ДИМ ДА МЕ НЯМА, не ме търсете известно времееее. Дим, дим, дим, дим, дим да ме няма. (x3) И кой от къде е.
---
викито_78 -
-
*~*~Вятър*~*~ #546
Ветре избърши сълзите ми
и разведри лицето ми
охлади сърцето ми
В лед го убвий
и любовта в него убий
Ледена направи душата ми
и завинаги замрази чувствата ми
От чувствата ми избави ме
и така по силна направи ме
Писна ми на парчета сърцето ми да правят
и винаги мене да нараняват
---
LuCiFeR96 -
*~*~Разкрити чувства*~*~ #547
Напих се пред теб
след това чувствата си разкрих ти
и макар да ми беше забавно с теб
ти сърцето ми разби
На хиляди парчета го направи
кажи ми сега как да го възстановя
след като така го подпали
кажи ми сега как да го охладя !!!!
Надписано за И.Д
---
LuCiFeR96 -
-
Dev - Naked ft. Enrique Iglesias #549
обичам те за теб една за мен последната искра обичам те за теб да делим и хляба и всичко мило и цяло зеленичко как си аз те питам мразя те
---
inna -
Йойо #550
Сейте сеячи доброто засявайте в младата нива у нас там ще могат ни злоба людска ни закон досегна рая ни тълпа защо трепериш идат но кои те влазят помощ боже все тая нощ все тоя сън но ето да кажем вий вземете колко пшеничено зърно от моята вера бих ревнал тогава бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера какво ще остане от мене тогава миг след миг лети няма да боли и няма вече да живея !!!!
С обич Йойо
---
Йойо -
опасд #551
когато бях сама бях и самотна но марти беше игритен .
Е КОЛКО Е 5+7 колко е а ?
---
полина митева -
иван #552
иване иване
ти си такова диване
падаш ставаш и пак не внимаваш
арестуваш всичките по ред
можеш ли да караш вепосипед
или мотопед
искаш ли да си оптобед или логопед
---
никол колева -
* * * Спокойствие* * * #553
***Спокойствие***
За моята същност
под странната външност
една напитка има,
която жаждата й утолява,
духа ми като младо дърво тя полива.
Отвара чародейска,
самодивско биле лековито-
нарича се спокойствие
във погледа прикрито.
Спокойствието в мен
е кротко аз да знам,
че мойте скъпи хора-
и тук наблизо, и нейде там
пируват с радост,
на сърцата им е благо.
И сякаш глътка от Водица бистра
е да поседна уморена и да видя,
че съм успяла на някой да помогна
и нечия била съм опора болколомна.
Тая медовина,
както за боговете
за мен е нова сила
да се боря с ветровете
на проблеми и теглилки.
Но тя иде после,
щом веч решила съм ги всички-
проблем подир проблем,
от малки до ужасно лоши.
Мирът със себе си
спокойствие е мое-
не с гръмотевици
със демоните да се боря свои.
Покоят ми, той идва
аз слушам ли дъжда
и щом унесено аз пиша
под тон на музика
нощем щом гори свещта.
Намирам го във багрите,
под четката ми стелещи се,
когато сънищата свои
рисувам с унесение, а тлеещите
ми очи, усещам, изпълват се
с меко сияние.
~ това е моят покой-
дано такъв и твоят е ~
---
Ithilia9Hwest -
* * * Сънувах сън* * * #554
***Сънувах сън***
Сънувах зора и заник,
сънувах прозорец отворен
с призрачни завеси,
откриващ гледка към безкрая просторен.
Сънувах капки
бистри,златни,а после алени
Протегнах се докоснах ги,
а очите ми омаяни
отразиха техния полет надолу.
Усетих студенината нежна
по кожата си, а нещо
нашепваше ми се
„Кротко стой си и гледай дете”.
И аз стоях там,
на прозореца,
седнала с крака навън
и тъй кротък бе света,
а всеки кристален звън
на небесните сълзи
ми даваше надежда.
Духаше ветрец……
тъй и не разбрах на къде ме сънят отвежда….
~ Не мога да обясня тоя странен покой на съня,
какво ли бе това… ~
---
Ithilia9Hwest -
Malkoto dete #555
hei dete molqte s tvoite priqteli da idete da vidi moite mom4eta predi da vi napravqt na par4eta
---
stoqn stoqnow -
My live #556
iskam da vi razkaja za moqt jivot vsi4ko koeto imam da vi razkrivam 4e mnogo razbiram i se razbivam postoqnno s peki ot sinini no su6to taka haresvam momi4eta sladki kato koki4eta sega haresvam edno malko i sladko kazva se poli i e sladka kat granoli n emoga da i kaja kolko q obi4am zashtoto se yvli4am ot revnosta i glyposta 4e moje ne6to da oburkam i da se poburkam i ne iskam da q zagybq zashtoto taka i surceto si gybq
---
Stoqn Milenow Stoqnow -
Priqtelstvo #557
ti si tapak razkarai se ot men i hi4 ne me moli za posleden den shto vsi4ki me predavat ina4e samo se razdavat sega sam tolkova qdosan vseino4e sum omaguosan qt me gat me e no ne samo te sa vinowni i az imam v ina za tova mnogo me nervi6 no hi4 neiskam da te napliska ne mi pyko natajen ili razgromen pak ne si supermen ve4e vseki den se 4yvstvam razgromen ama az kakvo razbiram zashtoto samo se pribivam kogato sum qdosan samo trorq i hi4 ne se morq kogato si zamina moje i da zagina no ne me interesyva vajnoto e 4e vi poznavah i se spreatelqvah
---
Sysy Stoqnow -
Predatelstvo #558
ti si tapak razkarai se ot men i hi4 ne me moli za posleden den shto vsi4ki me predavat ina4e samo se razdavat sega sam tolkova qdosan vseino4e sum omaguosan qt me gat me e no ne samo te sa vinowni i az imam v ina za tova mnogo me nervi6 no hi4 neiskam da te napliskam ne mi pyko natajen ili razgromen pak ne si supermen ve4e vseki den se 4yvstvam razgromen ama az kakvo razbiram zashtoto samo se pribivam kogato sum qdosan samo tvorq i hi4 ne se morq kogato si zamina moje i da zagina no ne me interesyva vajnoto e 4e vi poznavah i se spreatelqvah
---
Stoqn Stoqnow -
Диван - И аз немога да съм мек ( Дивна - И ти неможеш да ме спреш) #559
Диван, дивааан! Дивааан
Криско с гипс
Ако ти си този който
Иска да поседне на меен меен меен
Сигурен ли си защото
Няма да се спирам
За да си поседна на тееб тееб тееб
Сигурен ли си защото
Ти не можеш да ме спреш да съм твърда цяла нощ
Ти не можеш ти не можеш да поспиш цяла нощ
Ти не можеш да ме спреш да съм твърда цяла нощ
Да съм твърда да съм твърда
Цяла нощ цяла ноощ
Искам да не знам
Какво ще стане с теб
Когато те погледна само ти знаеш как
Накарай ме да искам
Накарай ме да чувствам
Да не спирам да подскачам на прожина
Дай ми свобода
Да ти разкажа моят свят какъв е
Виж го във сълзите ми
Една минута време
Дай ми във съзнанието ти да скитам
И да те попитам
Припев.....
На всички аз робувам
Но теб не те купувам
.........................
---
Валерия Максимова -
Първата песен #560
Реших и аз да започна да рапирам
и никога да не спирам
да радвам всички вас с моите песни
които се надявам да са интересни
Това ми беше първият куплет
с който да се издигна като вертолет
не искам да съм най-добрия
но и не най-слабия
---
Censored_rap -
Първата рап песен #561
Реших и аз да започна да рапирам
и никога да не спирам
да радвам всички вас с моите песни
които се надявам да са интересни
Това ми беше първият куплет
с който да се издигна като вертолет
не искам да съм най-добрия
но и не най-слабия
Така аз пиша тази песен
като от вятъра унесен
надявам се на вас да ви хареса
и да повдигне към песните ми интереса
Тогава много песни аз ще изпея
и в тях душата си ще излея
ще им задам добра мелодия
само да не стане няква пародия.
Така решавам вече песента да завърша
но с римите няма да свърша
Така аз сега ви казвам довиждане
и моля без обиждане
---
censored_rap -
Анонимно #562
на етажа имам си другарче Хубаво като глухарче, Аз и казвам Маги - пиче, а тя се срами като момиче.
---
Анонимнен -
Eдна любов #563
Когато през центъра вървях си спокойно
видях твоето тяло - красиво и стройно
веднага разбрах,че си момичето на моите мечти
и от теб не можах да отделя своите очи
Тогава аз бързо приближих се до теб
и втренчих се аз в теб , като ястреб
но и ти погледна с усмивка към мен
и тогава това стана най-красивия ден
Веднага ние се запознахме
и всичко ние си признахме
чувствата един към друг са силни
и за сега са си стабилни
Вече много време ние сме заедно
и чувсвото ни е непобедно
обичам те безкрай мила
ти ми вдъхваш сила
Обичам те безкрай мила
ти ми вдъхваш сила
Обичам те безкрай мила
ти ми вдъхваш сила
---
censored_rap -
По-добрия #564
Обичах те но ти не го разбра ,
сега идваш тук и държиш моята ръка.
подигра се ти с чувствата мои
Но сега е твой ред да станеш Бад Бой.
Обичах те но ти не го разбра,
ти сам си избра друга съдба.
Та ти се подигра с моята душа.
Давай тичай след курвичкитете твои
а раната в мен ще се намери кой да затвори.
Обичах те но ти не го разбра
давай,тичай след нея
тя е по-добра.
По-добрия е някъде там
да стоя и чакам го знам.
---
reni.kovacheva -
По-добрия #565
Обичах те но ти не го разбра ,
сега идваш тук и държиш моята ръка.
подигра се ти с чувствата мои
Но сега е твой ред да станеш Бад Бой.
Обичах те но ти не го разбра,
ти сам си избра друга съдба.
Та ти се подигра с моята душа.
Давай тичай след курвичкитете твои
а раната в мен ще се намери кой да затвори.
Обичах те но ти не го разбра
давай,тичай след нея
тя е по-добра.
По-добрия е някъде там
да стоя и чакам го знам.
---
reni.kovacheva -
~#~#Истинска любов~#~# #566
Далече сме един от друг
сякаш живота ни прави напук
сякаш нарочно разделя ни
за да изпита любовта ни!!!
Сякаш разстоянието между двама ни
подклажда огъня на любовта ни
въпреки толямото между нас разстояние
и това че само си гворим усещам твоете сияние!!!
Когато говориш с мен
усещам смехът ти тъй искрен
и макар да не веждам твоите очи
усещам когато са изпълнени със сълзи!!!
Посветено на Н.Н!! ♥ ♥ ♥
Мисля че това между нас е любовта
изпълваща сърцата ни с радостта
радостта от това че сме заедно
макар да е относително казано!!!
---
LuCiFeR96 -
-
Анонимно #568
А малката катерица зе,че влезна в матрица и се загуби в красивата горица
па си намери парица и никой не е казал,че си похапна и малко пица и аз се опитвам римите да диктувам без да се срамувам
но искам да се докажа без да се прежаля
мислиж,че няма рима ела да видиш моята пирамида
---
Анонимнен -
***Защо Морето е жена ?*** #569
***Защо Морето е жена ?***
Ах, тази капризница,
колко е ревнива,
хареса те-завлича те
в прегръдката си дива.
Често мени се
нейното настроение-
ту е спокойна,
ту с мъртво течение
те дърпа в беля,
с вълните си разбива те тя.
Понякога бясно
изхвърля те на брега
черен,безобичен-на немилостта,
а сякаш невинна
приижда към тебе
отмие ли си гнева.
Красива,без дъх оставяща,
опасна,мъстителна или прощаваща,
обичлива,ласкава,добра-
*~Жената е Море,Морето е Жена.~*
---
Ithilia9Hwest -
-
Не съжалявам #571
Започвам да си мисля,че е било истинско... Имаше ти шанс един-аз втори не давам! Но уви,ето,е в последния момент- пропиля го ти. Не за друго,но не вярвам във връзките от разстояния,затова ходи при нея,връщай се при мен,когато я няма. Няма да започвам да те ругая,защото зная - тя ще свърши грозната работа. Аз ли?Аз не съжалявам,аз се надявам тя да бъде силна като мен и да разбере,че за теб си е струвало да се бори,ден за ден,но само ако мен - ме е нямало! Истинско?Ти и тя?Неее..само фантазия ;) илюзия! Защото ако търсеше истинското щеше да имаш мен! ;)
---
Микейла -
Анонимно #572
ах как ми липсваш
сърцето ми е жадно
за твоите очи
нима отива всичко
което ние помним
извън сърцата ни
ще ми се да можех
времето да върна
много по назад
ще ми се да можех
аз тебе да прегърна
и да целуна пак
когато ти си тръгна
извън живота ми
далеч,далеч оттук
със теб сякаш си тръгна
последният ти ритъм
последният ти звук
---
Анонимнен -
Live in real life #573
You think-wasting your chances. If you do this, be sure.
When it get by your outlook, be thankful and continue.
Just try to live in real life.
And believe me, you will not regret it.
And even less because you know that life is exactly what you do.
Мислиш-пропиляваш шанса.
Правиш ли го,постарай се.
Стане ли по очакванята ти-бъди благодарен и продължи.
Просто се опитай да живееш в реалния живот.
И повярвай ми,няма да съжаляваш.
И още по-малко защото знаеш че живота е такъв какъвто го направиш ти.
Here's what I say and listen well.
Because when you're sad or tired, you can make your smile again! Because when your bad feels tell you "Do it!" always the good which exist within will stop them!
Because you know that you have to live in real life, he is the one in which you breathe and make mistakes.
But it is they teach you how to live in real life!
Ето какво ти казвам и слушай ме добре.
Защото когато си тъжен или уморен,ти можеш да направиш така че да се усмихнеш отново!
Защото когато лошите чувства ти казват "Направи го!",
Защото знай че ти трябва да живееш в истинския живот,той е този в който ти дишаш и правиш грешки.
Но именно те те учат как да Живееш в истинския живот!
---
Микейла -
За всички който мразят Джъстин Бийбър!-->LOOK THIS--> #574
I just can't sleep tonight,knowing the things ain't right. It's in the paper,it's on the TV,it's everywhere that I go. Childrens are crying,solders diein',some people don't have a home.But I know there's sunshine behide in rain. I know there's good time behind in pain.Can you tell me how I can make change?
I close my eyes and I can see a better day,I close my eyes and pray. x2
BY: JUSTIN BIEBER! Знам,че не е от 2012,но това няма значение когато качеството е добро.Така искам да се обърна към всички Хейтъри на Бийбър: "Ей!Знам,че не на всички ни вкусът за музика или артисти е еднакъв.Но поне не бъдете гадни към това което харесват другите и най-важно,към това което ТОЙ е постигнал!Защото той не е започнал от Дисни,да,защото той не започнал нито от Никелаелден и Екс Фактор!Нямате право да го съдите за това,че е сбъднал мечтата си и че укоражава свойте Белийбъри и фенове.Все пак помислете,да му се не види,малко!Той е човек,има чувства и свой собствен живот!Сйщо да добавя: Според вас "Геьовете" излизат ли с момичета?-НЕ!Именно за това ТОЙ не е нито гей нито "момиче"!И както виждате тези много награди който е спечелил са доказателство,че той може да пеe и че е супер секси!Хах..!Вижте сега..нищо лично но за тези който се опитват да опрекват всяка една дума на Белийбърите,са много жалки в очите им и в очите на Джъстин!Съжалявам но това е цялата истина!"
И НЕ Е НУЖНО ДА ГО ХАЕСВАТЕ,НО ЩЕ Е ДОБРЕ ПОНЕ ДА ПОДКРЕПЯТЕ ТОВА КОЕТО Е НАПРАВИЛ И ЩЕ ПРАВИ! ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА ДРЪНКАТЕ ГЛУПОСТИ ПО НЕГОВ АДРЕС ЗНАЙТЕ ЧЕ И ТОЙ ИМА ЧУВСТА! Damn!!!
О,и лошите думи по негов(и изобщо се отнася за вс хора) адрес не говорят за него а за вас самия!!! STOP THAT FUCKING HATE AND RESPECT HIM!
---
Микейла -
КОЛЕДА #575
дядо коледа пристига ини носи пудараци
хеи хубаво нали обичате го нали
---
ДАНИЕЛА ВЪЛЧЕВА ИВАНОВА -
-
Грехът ми #577
ти си душата ми греховна
ти си история любовна
твой е плачът от далече
твой е разбрах това вече
искам да си тук ти до мен
искам да си с мен всеки ден
но теб те плаши грехът ми
и те смразява дъхът ми
ако ти ме изоставиш
и ако всичко забравиш
просто сега си помисляй
и първо всичко обмислай
защото всичко умира
без дори за миг да се спира
знам че още ме обичаш
знам го това не отричай
знам че много се страхуваш
и че още сърцето си лекуваш
знам че още за очите ми жадуваш
и че още нощем ме сънуваш
---
Иви -
объркването #578
кой си
ти
защо остави образа си в къщи една бутилка водя за другар другар как смееш да се докоснем с треперещи пръсти и усетим жарава под тях сладострастно да пием със устни ти по мен аз по тебе копнях и да дойдат всичките щъркелите птичките първият певец косер хубавец после на градините да цъфтят гиргините и латинки алени и божури шарени ябълки да зреят круши да жълтеят а пък на дечицата баба марта бързала мартеници вързала морави зелени бели и червени първом на гората да листят листата и да върнем красивото красивото да жълтеят а на теб да кажа пръсти да пикая ти си да се гилани а пък после да се докоснем с треперещи пръсти и усетим жарава под тях сладострастно да пием със устни ти по мен аз по тебе копнях и да дойдат всичките щъркелите птичките първият певец косер хубавец после на градините да цъфтят гиргините и латинки алени и божури шарени ябълки да зреят круши да жълтеят а пък на дечицата върза на ръчицата мартеници чудни със ресни червени да са са да са кипи ти си а пък ти си н нйб йкйкл а ко ти ако ти си тук сега и то само ако си тръгна някоя вечер в в тъмното ще можеш ли да спиш или ще бъдеш много печен и и ще хапваш тайничко сладкиш къде са чувствата ти нейде там къде ще бъдеш отново сам къде е силата ти и мощта къде остави ги в нощта смрачава се хайде да си лягаш ела от чувствата не ще избягаш и утре пак си тука запомни ден след ден се стапяш ти тъжни са грохота вълните пръски хвърлят към очите те влажни са и тъй нататък курорт море приятен смях простор вълни оттатък възбуда трепет сладък грях рога и тъй студени с погледи изписани и нажалени и ти не можеш да се като да си зла обичай ме и да повтаря сладко две думи нежни толкова ми липсват липсват за тях луната даже бих свалил пред теб стоях и молех за надежда за мъничко човешка топлина ала поисках много да така изглежда по мълчаливата студенина какво по малко от това боли по тежко е да разбера че бил съм лъган с нежни думи аз грешка мога да кажа че си тук сега и то само ако си тръгна някоя вечер в тъмното наистина си хубава повярвай ми завинаги и колко ми е рана жива от много срещи и от самота защо ли толкова от рано ти слушаш гледаш ме и да има гърди гърди си да притисна сърце що с моето съгласно да бий и чезне аз тогава набрани сълзи бих изплакал олекнало ми би тогава през тъмния тъмния ти тях грях душата ми плаче таз болест прокъсва последната нишка между ни в мъчителна болка сърце се разкъсва от тежки безмилостни думи и тръгваш вече но първо поседни като пред път за да погледам в таз последна вечер чертите ти и топлата ти гръд за да запомня в тебе всичко свято което си отива с вечерта ни себе си единствено така ще доживеем във викове в зов ела ела ще оглушеем и ще обагри и гласно тя ще нарани да бъдем честни можем ли със риск че от това боли по тежко е да разбера че бил съм лъган с нежни думи аз грешка мога да простя лъжата ще е днешната поука поука няма има тривиалност любов голяма уж заблуда тежка а после сбъднат сън о не реалност горчивина и мъка знойна мъка нокти в сърцето ми забива а съвест гризе като че там сте били какъв ти тук ужас той пеел човека това е вече краят не дават залък ни една троха в устата тъпчат до припадък в тъгата ми наляхте много гняв и болката превърнахте във ярост скъперничество скрито тежък грях лицата ви огрени от лукавост излишните строени отстрани не чакат милостиня те са горди в скръбта им ги оставихте сами призвани днес са лакомите орди как плюскат господи каква воня решили че това е прекрасно нали така е как така си в стаята във тъмното когато си отидат ги обичам те за теб една за мен мене ми е вечността за да запомня в тебе всичко свято свято което си отива с вечерта и после после после баща си затрил но но но в дните в тебеширен прах в контролните объркани и сложни аз пазя спомена за този смях ах как ми липсваш ти си една душа все тайно зарад мене ще жали още в лунна нощ когато влюбени зефири милуват полските цветя и скрито някъде поточе в самотност тъжно ромоли ще дойде похубав от песен похубав от пролетен ден споменал за песен и нещо се сетил в очите къде остана нежността която пълнеше ни дните сега е само самота горяща от мечти разбити искам да прогоня за миг тишината и усетя целувката жарка в нощта да изгоня страха и тъгата да се върна дори и беден подобре при тях доволни вие се отдайте на вонята и после заспивал усмихнат но в дните в тебеширен прах в контролните объркани и сложни аз пазя спомена за този смях и ти си тук сега и то ще заприлича на огнище в което ровят с пръчка пепелта и то само ако си тук и сега за вчера не помниш за утре не знаеш че със теб бях толкоз много сам мислеше че можеш да играеш зная нямаш чувства нито грам тръгвам си и в в ъук и пак си тука запомни ден след ден се стапяш ти тъжни са грохота вълните пръски хвърлят към очите те влажни са и и тъй нататък годеж венчило поп и брак момент безумно кратък после проза скука мрак деца и тъй нататък наследници камбанен звън и яма сред цветята цветята цветята да си вземеш не искам още да умра нищо от раздялата не губя губя само свойта самота да самотен бях но ти ли бе добре отскубна отскубна се и в сълзи и сополи няма да бърша и туй че съм на земя прекрасна син съм на земя прекрасна син съм на същото място но не е братле при тях доволни вие вие ах ти ме правиш много лоша и не мога болката си аз да крия уж празнота е в моята душа ала сърцето ми е жадно гледам те пленен мене ми е криво ала от скръб едва ли ще умра и мене ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек той ще изпие старите ми вопли но пътят ми ще стане ли полек ще охладнее ли горещата жарава която под клепачите гори о знам не ще го хвърлят върху тях булото на срам и грях не ще избягаш и утре пак си тука запомни ден след ден се стапяш ти тъжни са грохота вълните пръски хвърлят към очите те влажни са и тъй фучи осмива сякаш нерадата ми самота фучи пророчествува сякаш че тъй ще бъде живота похубав живота помъдър а как ще щурмувате моля с куршуми не неуместно ресто не струва той вашта защита аз четох как някой насякъл с секира насякъл сам брат си човека измил се на черква отишъл подире и после баща си затрил но в дните в тебеширен прах в контролните объркани и сложни аз пазя спомена за този смях и срам с много ти се правиш на дивак а как ще щурмувате моля с куршуми не неуместно ресто не струва той вашта защита аз четох как някой насякъл с секира насякъл сам брат си човека измил се на черква отишъл подире и после баща си затрил но в дните в тебеширен прах в контролните объркани и сложни аз пазя спомена за този смях
---
Иви -
Учителка #579
Моята учителка
е като усмирителка
Влезе ли във клас
чуде се пак
Как да ни усмири
в тези чудни дни
---
Адриана -
lubov #580
Az znam znam che celiqt mi svqt si ti az znam che oganche v men gori . Az znam che vinagi shte te obicham i ot teb neshte se odricham , Pogledat ti me vpleni s tez krasivi zeleni ochi . OB CHAM TE RAZBERI
---
l......... -
приключенията на мама #581
вчера мойта мама бе жертва на измама
крадци я видели и на нея налители
тя побягна като вихър но камък я спъна
---
Поли -
Анонимно #582
Tq e samo edna che nqma da ima krai na sveta. Da shte ima bedstviq no tova sa posledstviq. Ot horata napraveni ot zemqta nezabraveni. Nie horata naryshihme balansa na zemqta abe hora pomislete malko s glavata.
---
Анонимнен -
-
Топло мляко #584
Искам мляко
За да ми е яко!
Да е топло и с каймак, да ми е айляк!
Става и в попара или на извара,
Стига да е краве - много ми се нрави!
---
Пресиян Цветанов -
-
-
Килата #587
Аз съм Килата
за президент кандидата!
Намоя конкурент
ще е*а шибания акцент!!
Аз съм номер едно
а ти си едно безнадежно лайно!!!!
Килата е мафия
по добре
отколкото да се занимавам с порнография --Йо чуваш ли ме
аре беги бе ,нема ме занимавате
---
Килата
Нов избор
задвижвано от: ListBoard