Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Начало »
Обща
Обща #70
-
Разбито сърце #388
Вярвах ти ужасно много,
обичах те безусловно!
Как можа да ме оставиш,
как можа да ме забравиш!
Защо повярва на хората
защо остави се на злобата?
В какво се превърна ми кажи?
Защо сърцето ми разби?
Минаха години,но аз не те забравих
и спомена за теб в сърцето си оставих!
Знаеш ли колко ме боли,
сега и завинаги?
---
delfi -
Нещо за мен #389
Аз съм аристична
За всеки съм различна
Имам очи зелени
От слънцето озарени
Имам сърце голямо
Колкото морето необятно
Иамам спомени незаменими
С приятели неповторими!!!
---
desinkata96 -
bez teb #390
bez teb slanceto neizgrqva, bez teb denqt mi nevarvi,bez teb tamno e v du6ata,bez teb i tvoite hubavi o4i.tamno e i bez tvoqta usmivka,koqto kato slanceto blesti,i nejnite krasivi dumi i nejnostta vav tvoite o4i.nikoga ne6te te pusna,milo moe sa6testvo,za6toto na6ite sarca biqt vav edno.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
Моето Момиче #391
По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят
мое любимо момиче!
Все за тебе си мечтая,
само тебе ще обичам.
Безумно,диво те желая,
сърцето си на теб обричам.
Обичам твоите очи
сини и любящи.
Обичам твоите коси,
дълги и блестящи.
Обичам твоя меден глас,
обичам твоята усмивка.
Обичам всичко в тебе аз,
моя сладка бъбривка.
По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят
мое любимо момиче!
---
Анонимнен -
ti si #392
ti si v dumite koito izri4am, ti si v muzikata koqto obi4am,ti si v cvetqta koito haresvam,ti si v tihiq vetrec povql na van.ti si vav vsqka proronena salza,vav vsqka kapka dajd,padnala na van,vav vsqka duma si izre4ena na san.ti si vav uma mi,vav sani6tata mi dori,kato gore6t vaglen si,ot koito nespira da boli.ti si vav vseki udar na sarceto mi,vav vseki dah si,koito poema,vav vsqka usmivka,vav vsqka moq vena.ti si vav vsqka neikazana duma,vav vsqko listence,i vav nai malkata trevi4ka poniknala na van,use6tam te navsqkade.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
***Съзвездие по стъклото*** #393
***Съзвездие по стъклото***
Цялата мокра,
май пак закъснях-
рано станах,
без чадър останах.
През прозорец на такси
блуждаят моите очи,
с тревога в тях от грижи и беди
и чудо-странна красота погледа ми улови.
По стъклото кристално,прозрачно,студено
от ръмежа есенен украсено
съзвездие цяло е осветено .
Капки сребристи-чисти сълзици
покапали светят като Звездици
и стъклото тъй обикновено,
в миг е сякаш променено,
от Магия озарено.
Капчиците многобройни
на него попаднали,
форми,зодиаци чертаят звездобройни
сякаш от небето са изпратени.
Фар озари ли ги от нечия кола-
блещукат съзвездия в разноцветни багрила.
Как в тъй просто нещо като прозорец на такси
такова Чудо може да се зароди?
Как в дъждовния ден
тез сълзици небесни дойдоха при мен?
Дали не са от сила потайна тук доведени
мойте тревоги да бъдат отведени,
болката училищна аз да забравя,
на мечтания за миг ,за да се оставя.
А аз на тез искрици се любувах,
по уроците за малко поне не умувах.
Тук поука има,
малка но неповторима-
та нима,
в най-простото нещо не се крие красота***
---
Ithilia9Hwest -
-
koledna pesen #395
zan zan zan,zan zan zan,vsi4ki sme na van s mnogo radost v tozi 4as,6te posre6tnem dqdo mraz.eto ni sega,do golqmata elha,podaraci otvarqme s greinali lica.tihi4ko pada beliq snqg,na van vav bqlo vsi4ko e pak,zimna prikazka e vsi4ko tova,kolednoto nastroenie i nas ni zavladq.i obratno v ka6ti pak,ti4ame v zahlas,v tozi stud i mrak,da posre6tnem dqdo mraz.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
Анонимно #396
аз обичам да се скитам
по гори и по поля
там кидето няма лъжа
там кидето нчма съдба
---
шехеразада -
-
Анонимно #398
започвам от начало не съм съштото бодало искам нови стихове да пиша искам хиляди тетрадки да испиша песента в сарцето да стои но искам ти да си до мен уви ела не ме оставяи ела не ме забравиай аз те чакам сам сама аз те чакам в тъмната гора зелените колни , сянката дебела листата шумолешти огништата горешти хората заспали птичките песента си спряли а аз те чакам и песни пиша а аз те чакам и тешко дишам знам надежда вече няма но една искара в мен гори искам да си ти до мен моляти се рабери ме ти
---
Анонимнен -
Анонимно #399
първата ми песен птвия ми лист първата близалка сменена е с писалка първите ми букви пиша аз сега първата ми сричка ето тук е в песента лалала заключен си в сърцето мое обгарнат си с рацете мой целувам те аз нежно пак и не поглеждам на зад не поглеждам очите си дори ште затворя но за сърцето ти ште се боря на зад няма да поглеждам там има само самота назад кадето всичко между нас беше зачертано на онзи лист с сорови думи на онзи лист кадето салзи проляти са за това започвам от начало за това това е парвото писало за това сега не плача а се смея за това че моята си песен ште испея чуи ме и не говори песента ми препиши и спомняй си за мен с усмифка секи ден
---
Анонимнен -
obicham te #400
v tozi omagiosan svqt vsichki listenca shomolqt a teb te nqma veche rabirash li choveche pak ostavi me sama da placha v tumnata tama nemoga poveche bez teb iskam pak da si domene beb ela ne me ostavqi ili pone neme zabravqi kliuchat kum teb go nqma veche tolkova te obicham be choveche no tebe nqma te nqma i da te ima i veche nqma da chuvam ot teb LIUBIMA iskam pak da si do men i v mrak i v svetal den pak pesni da si peem i pak na liulki da se liuleem ela ela pak pri mene ti ela i otvori moite ochi iskam te do men iskam tee no nqma go veche moeto momche iskam te do men iskam tee i molqq te varni se mollq te bez teb sum kato pesen bez noti bez teb sum kato chasovnik bez chisla bez teb sum zagubena zagubena nqmam chustva samo mechti mechti ispulneni sus sulzi kade si nqma te nqma te kade si iskam te iskam te no iskam az da te zabravq i ot makata da se odbavq obicham te samo tova zapomni i v moeto surce ostavash ti zavinagii
---
lora -
-
***Прокълната потомка***Моята орис*** #402
***Прокълната потомка***
Лице от тъма закрито,
повехнали от срам коси,
с мъка вечна душата пропита,
посърнали от плач очи.
В род горд и доблестен
на смели чеда
родих се аз-
злощастна дъщеря.
Потомка на хора стойностни,сърдечни
ала зарад мен орисани на болки безконечни.
Преследва ме в Душата Мрака като в гонка
и боря се аз-прокълната потомка.
В дом от вяра изграден
усмивка и щастие не родиха се от мен.
Опитвах аз Съдбата си да променя-
от пътя на Скръбта
да се отклоня.
Ала уви,прокълната съм аз
до сетния си час
на тез,що скъпи ми са да нося отчаяние-
ни капка гордост им не донесох ни сега ни тогаз.
Преследва ме в Душата Мрака като в гонка
и боря се аз-прокълната потомка.
Аз прокоба съм печална,скръбна
и всичко,що докосна рухва-
опитвам да го съградя отново,
но идва падение ново.
Туй е мойта участ печална,
туй е мойта чест-все кална.
Преследва ме в Душата Мрака като в гонка
и боря се аз-прокълната потомка.
И сили не намерих
покой да дам и ведрина
на мойте близки,
що отвръщаха ми с добрина.
Благословия са те,
Прокоба съм аз-
разочаровам ги безмилостно
всеки един ден и час,
но не ще се откажа с участта си да се бия
дори и мъката от лицето си да не изтрия
Мрака в душата аз пак ще затрия.
Дори и от Душата Мрака да ме следва като в гонка-
ще се боря аз,прокълната потомка***
---
Ithilia9Hwest -
-
tiha lqtna no6t #404
tiha lqtna no6t, na nebeto sa samo zvezdite,4uva se samo pesenta na6turcite,potava6 nqkak v zabrava,v razko6.rashodkite na lunna svetlina,kogato vsi4ko spi,nasame samo sas no6ta,koqto tihi4ko 6epti,6epti.i v pregradkite ,na tazi no6t prekrasna,tiho 6te zaspq ot prispivnata pesen na 6turcite,6te do4akam sutrinta.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
няма #405
обичам те живот
всеки миг е чудесен животът ми със теб е толкова лесен
обичаш ме такава каквато съм караш ме необикновенна да съм
Всичко е прекрасно виждаш го и ти .. обичам те мило ... много разбери
---
Гери -
Разнообразието #406
Да не би да си безцветен
или пък си цветен.
Цветето голямо
шарено и странно.
Да си различен е добре,
но и да си еднакъв не е зле.
Нахален ли си
или май не си.
Светът от клонинги не е,
но не е и от вериги.
Разликата е голяма,
но понякога е малка.
---
Фантома гума -
***Човешкото богатство*** #407
***Човешкото богатство***
Утрин рано, в село,
по моравия изгрев
будила ли се е твоята душа
и под на гугутка дивия припев
влизал ли си в хола с боси крачка,
да срещнеш там баница топла
и усетиш уюта на дома,
и да си кажеш на ум „благодаря”?
И нощем от урок ил компютър
дигал ли си ти глава,
в стаята друга за чаша вода
да отидеш и да видиш свойта Светлина-
как уморени от труд
глави на възглавници са подпряли
родителите твои тихо заспали,
и да си кажеш”за мен се трудят те”,
„обичам ви”с целувка да прошепнеш,
докосвайки ги с поглед на дете?
И в училище,в най-простата прегръдка
сещал ли си радостта,
що приятел скъп ти носи,
а в очите му-благодарността?
И мислел ли си само щом с учебник ти услужи
„скъп си ти за мене да,
от сърце мерси,благодаря”?
А прозрял ли си във плач,
със замъглени очи,
че животът приказка не е,
но все пак в него сам не си?
И усети ли тогаз
на твойто треперещо рамо
на другаря топлата длан
и да чуеш”не плачи,всичко ще мине,
не ще те предам”?
А дали пък просто тъй
докато бъбриш си с другар
и чуеш смеха му от твоя странен коментар,
си мислиш”колко радва ме той
щом се смее,
дори да ме изкарва и от строй,
важен е той за мене”?
И думай,нявга просто ей така,
улисан в мечти през нощта
като мен сега,
мислел ли си за това
„как черен е често Света,
но до мене крачи вечно радостта”,
понеже аз не съм богат,
но ме не хваща яд
най-честит съм от всички
щом до мен са мойте близки.?***
---
Ithilia9Hwest -
ахахахаха #408
аз съм само една частица по техния път случайност в миграцията им всеки бяга от студеното понякога ми се струва че светът има край и той сред мрака кафе билярд квартира ключ жени и тъй нататък бастун легло юрган приют глава с перчем окапъл цокало карти сноп албум легло и тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй тъй нататък полуда нежност сълзи плач плесник и писък кратък багаж билет дете носач развод и тъй фучи осмива сякаш нерадата ми самота фучи пророчествува сякаш че тъй ще бъде живота похубав живота помъдър а как ще щурмувате моля с куршуми не неуместно ресто не струва той вашта защита аз четох как някой насякъл с секира насякъл сам брат си човека измил се на болно но до него аз заставам аспиринче му подавам то подскочи и избяга оздравя веднага припев ей ти коте мързеланче тук под моето юрганче много сладичко се спи но те вече отидоха що ми се дебнат само да паднат въз глава от бол едвам усещана камина все тъй далеч ти винаги винаги
---
Стихописец(сайта) -
ахахахаха2 #409
Имало едно начало
подуло се и станало щракало
изяло торта с зелен хайвер
и станало на тесен револвер
Един проект велик занасям аз
и отивам бързо до бургас защото знам,че вече
НЯМА РИБА ЗА ТАЛИБАНИТЕ ОТ ВАРНА КОЙ ПИЕ ВОДА БЕ БРАТКО?!?
---
Стихописец(сайта) -
-
-
-
Бризида Aголиел #413
Бризида Aголиел
Бризида (Дъщеря на Магията)
Нявга,в далечно кралство , някъде към 19 век, живеели крал и кралица.Те имали двамина мъдри съветници -мъж и жена , на които се родили 2 деца-Кристиян и Брезида.
Кристиян бил по-голям от Брезида с около 3 години.
Майката на децата била известна магьосница и дори познавала самия Мерлин Велики,
а бащата бил бивш магьосник,чиито сили били откраднати от коварния му братовчед.
Добре живели те, ала един ден майката на Кристиян и Брезида се разболяла тежко и починала,а баща им от мъка отнел живота си. Тъй останали само те двамата.
Отначало Кристиян се грижел за малката си сестрица,но тя растяла,а заедно с нея и силите й. Той се чувствал застрашен,че тя ще стане по-велика чародейка от него.
Затова решил със заклинание да призове тъмните сили и да отнеме силите на сестра си,но Бризида не била глупава и щом научила какво крои брат й , избягала от замъка.
Тя поела не север където срещнала млада жена-вещица на име Дриана.
Тя подслонила Бризида и й обещала да я обучи,за да стане велика чародейка и първа съветничка на най-главния магьосник-наследникът на Мерлин.
Бризида започнала да посещава магическо училище и там се запознала с любимия си Августо.
Но един ден,когато била изпратена при наследника на Мерлин,за да му покаже способностите си и да се предложи за негова съветничка,по пътя дочула шум близо до езерото където се намирала
Изведнъж езерото станало кристално и лед покрил повърхността му.
Тогаз тя видяла едно чуждо отражение на русокос младеж с някак потайна усмивка,ала това бил брат й Кристиян.Той стоял точно до нея с назъбена кама в ръката си и застинал поглед,сякаш от векове е живял само в лед,а усмивката му била тайнствена и страховита.
Когато Брезида погледнала отражението в езерото,тя познала своя побратим.
Той я сграбчил и я обърнал към себе си,опирайки нащърбената кама в гърлото й.
Ала тогаз
погледите им се срещнали и нещо просто го обладало.Влюбил се в собствената си сестра и насила я отвел в своя замък,който бил скрит зад омагьосаната гора Морнлас,що значи Мраколиста.
Тя плачела и се дърпала през целия път,
но той не я пуснал.
Отвел я.
Когато пристигнали той рекъл,че няма да отнеме силата и ако тя се съгласи да му стане жена.
Погнусена от думите му ,Брезида отказала
и за наказание силите й били отнети с помощта на кристала на желанията ,на който Кристиан си пожелал да притежава мощта на сестра си,инак не би могъл да я вземе.
А Бризида била заточена в подземния свят.
Когато не се прибрала след 3 дни,Августо отишъл при Дриана и поискал картата на Арфоин,за да намери Бризида.
Речено-сторено-тръгнал той и стигнал до езерото.Там разтворил картата и изведнъж на леда се появил образът на Бризида.Тя била сама в огромна тъмнина и плачела.
Насочил се към подземния свят,
но по пътя срещнал едно малко момиченце,което го помолило за помощ.Августо имал чисто и добро сърце, за туй се съгласил да му помогне.Момиченцето казало, че семейството му е в опасност и го повело по една пътека.
Но какво станало?
В миг напекло слънце и малкото момиченце започнало да се топи,а на нейно място дошла една стара жена.Тя с жезъла си пробола Августо право в сърцето,
казвайки под формата на заклинание,че той ще забрави завинаги любимата си и ще тръгне с нея,за да й служи вечно.
И тъй отвела го тя в земите на Тродос ,где господствала нейната Магия.
Минали години.
Дриана-добрата вещица узнала какво става,но не могла да стори нищо.Тя била превърната в статуя и после разбита на малки пърченца от Кристиян с
помощта на кристала на желанията.
Но един хубав ден когато слънцето отново напекло,в Тродос дошло младо и красиво момиче на име Бризида.
Когато Августо чул отново това име изведнъж си спомнил всичко.
Спомнил си за своята любима и,че тя навярно още е в подземния свят.
С помощта на летящ дракон, който вещицата отглеждала в замъка си,той напуснал Тродос и се отправил към Бризда с пламтяща в сърцето му надежда.
Стигнал в подземния свят и направил неколцина заклинания,но с огромен ефект- отново зърнал красивото лице на Бризида.
Тя веднага се втурнала към него и го поела в прегръдките си.
За нещастие обаче Кристиян разбрал всичко и затворил Подземния свят завинаги.Бризида и Августо останали там по веки веков.
Нищо не се чуло повече за тях,знае се само,че дори в скръбта си били заедно и че Кристиян изгубил кристала на желанията,а без него сам бил загубен….
И ТЪЙ ЗАВЪРШИЛА ЛЕГЕНДАТА ЗА БРИЗИНДА АНГОЛИЕЛ-МЛАДАТА ВЕЩИЦА,ДЪЩЕРЯ НА МАГИЯТА…
---
delfi -
любов #414
какво правя аз не знам с теб не се държим за ръце дори прости ми мила знам не дадох обичта която трябва а дадох мъка в сърцето ти аз не мога да ти дам друго освен живота си неща живота ти желая само обичта да ми дадеш но ти нямаш такава и за това ще те забравя .добре съгласен съм но лесно ли ще ме забравиш или пък ще се злепоставиш
ще бъде трудно но ще се справя за разлика от теб съм здрава и съм дружелюбна знай че любовта ми е безкрай СБОГОМ
---
иви -
Объркване #415
ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек той ще изпие старите ми вопли но пътят ми ще стане ли по лек ще охладнее ли горещата жарава която под клепачите гори о знам не ще се моля на нощта да изгоня страха и тъгата искам да се свърши тази помия а един минава и ме бута в една пещера а аз му казвам - загазил си здравата брат във коридора тихо говорят за мен секунда по късно някой полека вратата отвори хората спряха да говорят зад човекът който влезе имаше много мъже някой от тях плахо и глухо каза на един старец - хайде стани ! - гледали хората тъпо и кухо сивите влажни стени онзи в който станал разбрал че живота е свършен за него и в сълзи и в сополи загубил живота си !
---
иви -
Анонимно #416
milo moe rodno mqsto,za tebe doma4nq mi ve4e,no uvi,ti si tolkova dale4e,kogato mi e te6ko,kato mie tajno,misleno pri teb se vra6tam,i pak mi stava hubavo i milo.kogato sled leten sletobqd,na vanka padne mrak,6turcite 6te zapeqt pak,svoita no6tna pesen.6te legna na mekata treva,bezbroinite zvezdi 6te broq,v unes sladak 6te zaspq,pod golqmata lipa.na van se ve4e zazori,otiva si no6tnata tama,men uteha me krepi,poemam patq za doma.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
-
самичка #418
Не мога вече да живея на земята
защото нещо на сърцето ми тежи
какво да правя аз горката
след като всичко ми ръмжи .
Нормално е живея в гората
и сам сама седя си всеки ден
и си гладувам в пустотата
и няма никого до мен .
---
иви -
kon4e vihrogon4e #419
kon4e vihrogon4e sednalo na stol4e posle pak se mra6ti molivat e v ka6ti
---
nikoleta -
искам в моя свят добро да има #420
Защо трябва война да има,
ще кажеш, че ни е дължима!
Ние можем без войни
проблемите си да решим
и без да ги влошим.
Тези хора де умират
и спокойствие, дали намират?
---
Петя Петрова -
pesni4ka za rimata #421
koi obi4a da rimuva, neka opita,to si struva.rima sme6na da se lee,4ovek obi4a da se smee.sveta po vesel tai 6te stava,da rimuva,6te se nadprevarva,na planetata zemq,stavat veseli ne6ta.haide,neka rima ima,neka da e veselo v sarcata,neka usmivka greine na licata,da zabravime tagata,da zabravim suetata.svetat e ocelql za6toto se e smql,taka4e hi4 nemu misli, idvai barzo ti,edno dve tri,s rimi4kata zapo4ni.e..,tova e za sega,do sled malko mojebi,6te prodaljim s rimuvani 6egi.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
***Възвишение отново(борба със себе си)*** #422
Възвишение отново
Опит-провал,
срам,съжаление,
изправям се отново,
но правя повторение.
Гонят ме болки,
ядове, беди,
огън от грижи
плавно ме гори.
Но воювам и се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.
Вомагьосан кръг въртя се
и лута се душата-
надигна ли се леко-
събаря ме Съдбата,
израстне ли малко
моята Надежда-
посича я Късметът,
надолу ме отвежда.
Но те не са виновни, а аз не се опитвам
достатъчно да се изправя
без Мързел да се вдигна-
промяна да направя.
Ала ще воювам,ще се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.
Вълната що ме тегли
Съдба не се нарича
и Късметът доброволно
мене не посича,
а аз самата често се отказвам
и в ситуация по-трудна отново се оказвам.
И воювам и се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.
Тежък е пътя
и да,така е,боли,
но животът е борба
от дъхът ни първи, нали?
Надежда има винаги
и начин ще намеря
с навиците вредни
сили да премеря.
Ще воювам,ще се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.
Не ще се отказвам
макар и да падам,
ще се жалвам и поплача
и пак ще се изправям.
Мързелът ленив
с мен веч не ще си играе-
с уплаха моя борбен дух
скоро ще познае.
Ще воювам,ще се боря
за начало ново,
тъй Възвишение
ще дойде отново.
---
Ithilia9Hwest -
prispivna pesni4ka #423
spi me4eto spi na van, spi me4eto sladak san,pee reki4kata dobra,i sveti samo taz luna.spqt 6tur4eta i trevi,spi detence sladko spi,pee reki4kata dobra,kolko sladak e sanq.vsi4ko spi vav sladak san,vsi4ko vsi4ko spi na van,pee reki4kata dobra,v stranata na sani6tata ti ela.spi detence sladko spi,spi me4eto sladko spi,pee reki4kata dobra,pee reki4kata sega.i kateri4kata dobra,i tq sklonila e glava,pee reki4kata dobra,na,na,na,na,na,na.spi detence sladko spi,i hubav san sanuvai ti,pee reki4kata dobra,tra la la,la,la,la.vsi4ko jivo,potanalo e v san,vsi4ko jivo spi na van,pee reki4kata dobra,s men ela ela.spi me4eto spi na van,spi me4eto sladak san,pee reki4kata dobra,i sveti samo taz luna.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
prispivna pesni4ka #424
spi me4eto spi na van, spi me4eto sladak san,pee reki4kata dobra,i sveti samo taz luna.spqt 6tur4eta i trevi,spi detence sladko spi,pee reki4kata dobra,kolko sladak e sanq.vsi4ko spi vav sladak san,vsi4ko vsi4ko spi na van,pee reki4kata dobra,v stranata na sani6tata ti ela.spi detence sladko spi,spi me4eto sladko spi,pee reki4kata dobra,pee reki4kata sega.i kateri4kata dobra,i tq sklonila e glava,pee reki4kata dobra,na,na,na,na,na,na.spi detence sladko spi,i hubav san sanuvai ti,pee reki4kata dobra,tra la la,la,la,la.vsi4ko jivo,potanalo e v san,vsi4ko jivo spi na van,pee reki4kata dobra,s men ela ela.spi me4eto spi na van,spi me4eto sladak san,pee reki4kata dobra,i sveti samo taz luna.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
4estit rojden den #425
4estit rojden den, i mnogo pozdravi ot men,jelaq mnogo zdrave i kasmet,i mnogo 6tastie za napred.svetal da bade tvoq den,tvoq den rojden,i za spomen,priemi podaraka mi skromen.neka s radost da gorqt,tvoite me4ti,neka vsi4ko da se zbadne,kakvoto pojelae6 si ti.4estit rojden den,i mnogo pozdravi ot men,jelaq mnogo zdrave i lubov,i po dobar jivot.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
Анонимно #426
Моята сестричка
Моята сестричка всеки ден си тичка.
Бърза е като стреличка.
Сутрин от зори почват щурите игри.
---
Анонимнен -
Моята сестричка #427
Моята сестричка всеки ден си тичка.
Бърза е като стреличка.
Сутрин от зори почват щурите игри
---
Цветомир Бонев -
-
Сега си мой #429
Сега си мой ,но утре ще се неин .
Сега обичаш ме ,но утре нея ще обичаш. Сега аз плача,а ти се смееш. Но утре аз няма да съм тук ...
Какво ще правиш без мене!?
---
Аз ! -
Перцето в нечия душа... #430
Ти си била само буца студена
в моето единствено сърце.
Ти била си само нечия душа сломена
нежна, тиха, сякаш си перце...
Ти бе слънчев лъч, в дъждовен ден
обичах те, горях за теб
ти бе сияещата птица вътре в мен
но ето, че изгубих те и проклинам онзи ден,
в който твоите очи зелени
останаха във мен.
---
1715189141 -
Това ли беше края на нашата любов #431
Любовта ни беше тъй сладка и прекрасна,
ала вече пламака огасна!
Нищо не върви щом изричат се лъжи!
Докога кажи ми ти,
ще ме измъчваш още ли?
Какво си мислиш ти
за Бога говори!!
Обичаш ли ме ти
моля те кажи!!
Защо ме лъжеш тъй бесрамно
толкова нежно и омайно,
че сърцето ми всеки път гориш
и в ръцете си го топиш!
Какво да правя ми кажи
всичко свърши ли?
Да се надявам ли на нещо,аз не зная
това ли беше края??
---
delfi -
Какава съм аз #432
Аз съм красива,
игрива и много дива!
С изкрящи сини очи
точно като малки звезди!
Знам рядко те забелязвам,
и радко ти прощавам,
но признай си
аз си заслужавам!!!
---
delfi -
***Странницата "аз"*** #433
Аз имам описание едно-
мълчаливо, странно същество,
с причудливи интереси,
мечти от странни, по-странни,
с коси спуснати като завеси
дълги пред очите ми във пъстри багри.
Умът ми с много същества
населен е-туй е моята Земя.
В мен от един повече живеят
искрици много в мене тлеят-
всеки, що любя е свещица,
и грее в душата ми като Звездица.
Няма нужда да ме слушаш
предпочитам Теб да чуя-
тъй се уча да помагам
болките ти ако мога да потуля.
Сподели-не ще те съдя,
Себе си бъди-
не слушай чуждите лъжи.
Не съм красива нито умна,
но с надежда аз съм пълна,
че моите приятели в живота ще успеят
и тъй отново с тях ще се гордея.
Туй ми носи радост
и грее Небето в Душата ми цяло.
---
Ithilia9Hwest -
***Ела,Любими~Siuil A Run*** #434
Ела, Любими
(Превод от една стара Ирландско-английска песен ,който реших да направя)
Ела, ела, ела, о, Любими,
ела бързо и нежно ела,
до портата ела, проследи ме
и да избягаме в нощта-
в безопасност да бъдеш със сигурност така!
Ела, ела, ела, о, Любими,
ела бързо и нежно ела,
до портата ела, проследи ме
и да избягаме в нощта.
На хълма отсрещен да бъда аз копнея,
там да поседна
и чувствата си със сълзи да излея.
Макарата си
и на вретеното своя прът,
ще продам и моя едничък чекрък
на любимия свой да купя и дам
меч от стомана изкован.
Ела, ела, ела, о, Любими,
ела бързо и нежно ела,
до портата ела, проследи ме
и да избягаме в нощта.
Фустите свои в червено ще боядисам
и по Света ще бродя, ще се скитам,
хляба свой ще вадя аз с просия
дордето родните ми пожелаят в гроба да изгния.
Ела, ела, ела, о, Любими,
ела бързо и нежно ела,
до портата ела, проследи ме
и да избягаме в нощта-
в безопасност да бъдеш със сигурност така!
Желая напразно,напразно желая
Сърцето свое отново да си върна
макар да мисли Той, че аз за туй не хая
и, че не ще се противопоставя
желая напразно,напразно желая.
Ела, ела, ела, о, Любими,
ела бързо и нежно ела,
до портата ела, проследи ме
и да избягаме в нощта.
Ела, ела, ела, о, Любими,
ела бързо и нежно ела,
до портата ела, проследи ме
и да избягаме в нощта-
в безопасност да бъдеш със сигурност така!
---
Ithilia9Hwest -
-
-
Da si stef #437
da si stef da tova ne 6ega sus subtitri da boravi6 e tvoq prednina...sus zavurtulka na glava 6te pokori6 sveta...makar i mrusno nedazi da si ti si ima6 svoite zabili me4ti,4e 6te se opravi6 nqkoga ti...vupreki ,4e jivota ti natiska mrusnata glava ,ti pak misli6 za lubovta mejdu subtitrite i glasa ...i durji6 na tvoqta strana (razbirase san stefanskata) mul4anieto e dar boji! :DD .
---
naglite -
Тайно те харесвам #438
Малко те познавам,
но харесвам те много.
Криех го в тайна,
но любовта ми е трайна.
Игри игрия зная,
искам аз узная.
Харесваш ли ме ти,
бързо ми отговори.
Отговор цудесен,
учаквах го на есен.
Щом е взаимно,
вече няма да е анонимно.
Време е да ти кажа,
името ми да ти покажа.
Хейли е името мое,
а сърцето ми е твое.
---
Десислава Миланова -
Училището на моите мечти #439
Вратите отворени пред мен сега,
а над училищего блеснала дъга.
С радост в него влязох аз
и отидох в първия ни час.
Учителката мила и добра
на всичко ни научи тя
цифри, буквички, задачи
и още толкова неща.
Ах, за това училище мечтаех
и мечтата ми се сбъдна.
Зарадвах се, тук съм аз,
в училището ми любимо.
---
Петя Илиева -
Ученичка #440
Къде е наща ученичка?Много е модерна с къса поличка.Чарвило по устата,плашило в косата.Увяхнала роза със секс поза.
---
Рени Василева -
За ЛиЛка #441
Небето е sinyo.PoLLetto e tyasn0 ne tii lii e yasn00 krasawiicooy opasnoo chhe me keffiishh yjasnoo .. { }
---
Рени Василева -
сарцето #442
Ти си сладко момче,и моето силно сьрце.Когато те жидях влюбихсе за вчас.Ти си сладък,умен и красив.Ти си моят билет за рая.Замене ти ше си моето златно сърце.
---
Яница Стоинова Димитрова -
сарцето #443
Ти си моето момче.Ти имаш коси от злато,устни от карамел и очи като небето.Когато те видях влюбих се за вчас.Ти си моят мускулест съпрук.Замене ти си и винаги ще бъдеш моето златно сърце.
---
Яница Стоинова Димитрова -
***Сезон от душата*** #444
***Сезон от душата***
Мътни води, дъждовна Есен,
Капещи мечти и заглъхваща песен,
поглед замечтан към простора отвъден,
мисли и блянове за повея бъден.
Кристални сълзи, смесени с дъжда,
тихо прокрадва се лъч светлина.
Спомени древни в Есен дъждовна,
шепоти напевни, мелодия тъжовна.
В топла палитра- ледена ласка
шепота нечий пак ме стряска
и молитва тиха към небето полита-
идва надежда и пак тъй отлита,
сила дарява и в огледална роса
сълзи налива с невидима ръка.
Капки от въздишка на душата-
в спомена стар таи се искрата.
О, Есен дъждовна -ефирна самодива
от Магия ли Елфическа
мъдростта ти извира?
Капчици студени по кората се стичат
и прахта от нея потайно отвличат
от корицата вехта от на Живота мойта книга
дъхът ветрен прахта отмива-
всяка дума от листите жълти попива.
Ах, пак спомени стари, нявга от преди
пилеят пепелта си в дъждовните дни.
Скрита в корона дървесна, сред тлееща оханна трева
тиха, потайна и дивна, полегнала е мълчаливо Есента.
Ах, Есен дъждовна, приспивна и дъждовна Есен-
куплет благозвучен от старинна песен,
що дочувам на съзнанието в дебрите с глухия зов
на речта забравена и гласа от рог за лов,
и лети редом с тях, на света мой скрит дава своя покров.
---
Ithilia9Hwes -
Никога не се отказвай! #445
Никога не казвай никога!
Никога не се отказвай.
Нима ще оставиш страха да те победи?
Недей, овен ако не искаш да се провалиш!
---
Анонимнаа !!* -
Анонимно #446
Видях автобус голям красив .
В този автобус видях кондуктор .
Кондуктор горделив пристъпи с .. (
---
ж -
* * * Откъснат листец от истината* * * #447
Бе един спокоен
следобяд от други много
и по пътя горски
тръгнахме отново.
Ту редуваха се думи,
ту тишина
и някак леко стана
на моята душа.
Надолу от нозете ни,
до голи веч корони на дърва
бръшлянът забелязах
прокарал бе своите стебла-
израснал бе видях
от малко ярко листче
в пътека от листа,
в зеленото тъмно на мъдрите мисли.
Дали усещах аз,
че ний самите сме се променили,
помъдрели до сега,
макар и с няколко години.
Вълненията стари спомних,
що пареха ни в умовете
по пътя тоз познат, любовни,
що детските сърца тъй волни
от начало наивно вълнуваха.
Да, научили сме ний
още малко за Света
и доста мислите ни
измениха се и те така.
И ето Тя се отклони,
една от нас- приятелка любима,
по път осеян със листа
завлече ни с усмивка дива.
„ Хайде тук да спрем, искам да полегна-
на чергата цветна
от листа стъкмена,
коси къдрави да разпилея. ”
„ Не, постой ти,
стръмно е надолу-
ще се хлъзнеш, ще се нараниш,
под някое дърво, без листи голо,
ще се озовеш
без да разбереш! „
„ Хайде, хайде– виж море е от листа,
медено кафяво,
да ги разпилеем ела.
И спуснах се аз,
след мен приятелката друга
и литнаха дървесните кожуси
в цветна центрофуга.
„ Ха на ти, хак да е! ”
„ О, с мен ли ще се занесеш?
А, няма да я бъде, не! ”
„ Ха, ето и от мен
корона от листа!
Ще станете на горски нимфи, ей момичета. „
И неусетно,
от млади дами поумнели
превърнахме се навярно
в самодиви горски
с рошави коси,
от шумки украсени.
А всяка своя звънък смях изля
и върху якето си на земята се простря.
И тогаз
съзнанието мое осъзна,
че макар и по-големи,
оставаме си ний деца.
В Живота да се учиш и успееш е целта,
ала не забравяй,
себе си бъди-
детето свое не оставяй.
( Посвещава се на двете героини. )
---
Ithilia9Hwest -
-
-
Изненада #450
Гледам нещо с черен нос
явно не е албинос
гледа ме и то, и иска
майче да ми се натиска
тръгнах аз към него бавно
а то ми каза своенравно
"Иска ти се да съм дева,
давай бързо 200 лева..."
---
Янко Щерев -
-
СКЪПАТА ИГРАЧКА #452
С нея все заспивам,
а на изгрев пак до мене я откривам.
Винаги с нея си играя
и за още една ще помечтая.
Мама каза поне до утре да почакам
и аз започнах с химикала цяла нощ да тракам
---
Сами Зубри -
Анонимно #453
moje da odri4ame, no na 4ujdata obi4 se smeem,no dali obi4ame,mislq 4e vse o6te ne umeem.bez lubov na zemqta dnes nese jivee,neobi4a onzi,koito neumee.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
na moqta maika #454
sve6ti4ka vav no6ta,ti mi be6e,sled dalgiq den,po cqla no6t nad mene bde6e,s pogled umoren. gledam v o4iteti,ispalneni s taga,godinite ot teb,nai hubavoto vzeli,i ot novo protqgam az raka,kam kosite posiveli.mamo teb obi4am,nai mnogo na sveta,i likat ti maiko gledam,ve4no obsipan sas cvetq.nemoje6 da istrie6 belezite na dnite,nemoje6 da spre6 na jivota zabarzaniq hod,no moje6 mamo 4udesa da pravi6,s tvoita mai4ina lubov.
---
paraskeva nikolaeva petkova -
....... #455
Пея рап,
на за майтап
Купих картоф
скъсах пантоф
Имах маратонки
продадох ги за бонбонки
Станах шампион
и ме ухапа скорпион
Измислям рими
но са твърде запалими
Някои ме атакуваха
а после ги арестуваха
---
Някой -
Спомен #456
не те обичам винаги
завинаги и никога
ти няма да намериш
във мене слабостта
и търся те понякога
да кажем даже честичко
но няма я във тебе
горяща любовта
защо да се залъгваме
сега и утре ,всякога,
когато знаем двамата ,
че други сме сега
и нека разделиме се
сега и днес , завинаги
а спомен да останат
красивите неща
---
Анонимнен -
Анонимно #457
Присъедини се към нас измъкни се от Бургас
Бейби не разваляй купона
Ще е жалко .нека го направим !
-Стига се умоляваме.Да се забавляваме Купона е на 6 Ура!Уви ще купонясваме чак до Сутринта.
---
Анонимнен -
One Direction #458
фенка се наричам аз
и крещя ,,One direction is the best"
мислят ме за луда
но това е само за заблуда
всичко зная аз за тях
и от щастие до небето полетях
много ги обичам
и в тях се вричам!!!
---
Anonimen -
Ванката #459
имало нямоло едно време един са скитал кат сирак с име ибан викали мо насран а той се казвал господан рекли му хасане жори ти краде от лаптопа тои са паникиосал и рекал ще краде не ми и хоро ше играе
---
Насранката -
Камарката #460
имало някогиш една далечно племе което се казвало влез събуй се и излез които имало един сиромах на име кемарката те му се подигравали много малко дълго време във една сланчева нощ повреме на замраване на топлото...
---
Марката -
рими #461
Можеш някога да ме искараш от римовата треска,но знай няма да е неска.Римите въртът света а такива като теб не се търпът и не магът да го завъртът.
Дани влиза вие сте в криза аз и Стенли сме отбор и ще направим общински сабор.Сърцето ми не е било нещастно защото бог явно не е стоял безчастно.
Това,че те познавам е нещото което би спрчло вълните в морето.
ПРИПЕВ:Когато кажа„рима“обикноведно чм риба(2)Слушам рап(2)ммм музика(3)ррр рими(3)ррр рап(3)Ето така завършва моята рима ооо дааа
---
Дани и Стенли -
-
Анонимно #463
зная че си такъв,зная и че си слаб,защото имам усед за рими който ти нямаш,зная и каквото ти не знаеш,от мен много се чудиш и се маеш.
Оставих пяното да излезе вече 200 пъти слънцето над мен залезе,могали да бъда жива и здрава едвали в живота няма нищо нека спре да ми се хвали.Когато последно плаках бог оцъстваше,а ти приятелио пресъстваше.
много от тебе ми се гади,не казвам че е лесно да те търпя,приятейо ,но знай трябва да го направиш много внимателно-штото аз съм боса,штото аз съм пича,карам си москвича-тази баба много тича.
---
bate sten i kaka dan -
Споменът на моята душа... #464
Мечта бе нашето бъдеще.
Сън бе нашата любов.
Съдбите ни тук разделят се,
време е за път чисто нов.
Аз обичах те, а ти ми вярваше
перфектно бе всичко, но уви,
ти забрави какво преди бленуваше
сърцето ми на милиони разби.
Сега аз плача, проклина те,
и крещя "защо те срещнах, защо бях с теб"
но ще помня, как сякаш бях дете
усмихвах се без никаква причина.
---
1715189141 -
Анонимно #465
Аз съм слънце, ти - луна.
Аз съм радост, ти - тъга.
Светът е малък за такива като нас
щом никой не ме чува,
даже да крещя без глас.
Всеки казва, че не си за мен,
аз "добра" съм, ти - различен.
и мислят, че ще дойде ден
и аз ще кажа "Не, не те обичам..."
Аз съм слънце, ти - луна...
Аз съм радост, ти - тъга...
Но ни свързва тайно нещо
една, единствена съдба.
Свърза ни живота с връзка лекокрила
и щастлива съм сега със теб,
но зная,знаеш че не бива...
ала сърцето плаче и крещи:
"Защо си толкова прекрасен?
Тайнствен и различе - нов за мен..."
Да... аз съм слънце, ти - луна.
Аз съм радост, ти - тъга.
Всеки казва, че не си за мен,
аз "добра" съм, ти - различен.
и мислят, че ще дойде ден
а аз ще кажа "Не, не те обичам..."
---
Анонимнен -
Завинаги до теб #466
И винаги ще виждам, всеки ден
твоите очи далечни в мен.
Дори далеч, накрай света
аз ще чувствам твоята душа.
И ще зная ти, че си далеч,
но аз ще тичам пак и пак след теб.
А дори да падна или спра,
аз ще чувствам твоята душа.
---
1715189141 -
За любовта #467
Малко пиленце пищеше,захвърлено в студа.
В калта и в снега седеше ,чакащо за любовта..
Бяха му казали за нея,че е мила и добра.
Че те топли във студа и те храни през деня.
Че обръща ти корема и сърцето ти държи
с двете си ръце,и никога не ще ръмжи.
Бяха казали му още ,че тя не те забравя никога,
че следва те във всяка крачка и те гушка през нощта..
Но и някои истини спестиха и не го известиха,
че понякога от любовта боли..
И по самотен си даже отпреди.
И щастието дириш със дни.
И студа и глада не ги усещаш ти,
Но фактора не са вече те в живота ти.
А оня третия от вас - той ,любовта и ти.
Така че,пиленце красиво,бягай ти от любовта
по-добре е да измръзнеш даже самичко във студа.
---
pebbles -
Един живот #468
Един ден, ще се обърнеш и живота си през рамо надзърнеш.Спомените ти те връхлитат - радост и тъга като въже се оплитат.Питаш се кога минаха годините, и заедно с тях младините. Бъди доволен от това, което си направил, станал си човек и пред живота си се изправил!
---
Христина Колева -
-
Животът става приказка, ако го поискаш! #470
Аз съм като звездите , не винаги ме виждаш, но знаеш, че винаги съм там! Когато видиш една блестяща– Приемете като мина и не забравяйте, аз съм винаги в близост! Ако видите комета, аз съм върху нея Идвайки обратно вкъщи! Просто следвайте блясъка, Тя няма да бъде дълго, просто знам, че не сте сами ! Има само един живот, за да се живее и няма време за губене! Светът е наш, ако го поискаме! Може да трябва да полетиш, небето не е граница днес. Всеки казва не се надявай
научи си урока и и си гледай живота
Знам, че в края става прекрасно
И само се подобрява,само се подобрява! Понякога си мислиш, че ще се оправи от себе си
Защото мечта е желание да се справите сам
Лесно е да почувствате така, сякаш не се нуждаете от помощ
Но е трудно да ходиш сам.Светът оживява
И всичко е ярко
От началото до края
Когато имате приятел
до себе си
Това ви помага да намерите
Красотата която сте
Когато отворите сърцето си
И повярвайте в
Дарът приятел!!!
---
Милена Чарикова -
приятелство #471
Aз имам приятелка една,
Hикита се казва тя.
Никита и аз играем,
заедно на всичко.
---
кремена веселинова -
ВИЦОВЕ С ИВАНЧО #472
1.Учителката кара Иванчо да преброй до 13.
Иванчо започва да брой.
- Едно, две, три, четири…
пет, шест, седем, осем…
девет, десет, вале, дама, поп…
2.- Иванчо, това Иван Вазов ли е?
- Не, госпожо, това е неговият портрет!
3.Иванчо и Марийка са сред природата.
- Марийке, намерих четирилистна детелина.
- Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим.
- Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи щастие…
---
Anonimen -
Желание #473
Как желая аз
да съм при теб тоз час!!!
Да съм в твоите прегръдки
да осещам твоите целувки!!!
Но желанието ми е невъзможно
и никога не е било възможно!!!
Защото от далече си личи
че друга обичаш ти!!!
Знам че сърцето ти
на друга принадлежи!!!
И от този факт сърцето ми кърви
а душата много ме боли!!!
За Б.Г.Митев
---
LuCiFeR96 -
Дядо мраз #474
Дядо Мраз е стар и мил
и пак се е напил.
Със шейната се обърна,
елените измряха,
a той пак прадна.
---
Anonimen -
Акули #475
Mного обичам акули,
също високите кули.
Днеска бяхме в бургас
с целия клас.
Снимахме всички,
които бяxа по щурите вълнички.
Акулите са доволни,
а ние сме доброволни.
Изкарахме си добре,
искаме пак на море.
---
Анонимем02 -
Зима #476
Небето е сиво ,
няма и звезди.
Облаци кръжат,
а вятърът свисти.
Зима е вече,
няма топли дни.
Преди слънчево беше,
а днес просто вали.
Седим си вкъщи ние –
какво ли ще правим сега?
Може пък да излезем
и поиграем в снега.
---
Анонимен -
***Призрачните бели*** (Призрачна Зима) #477
***Призрачните бели*** (Призрачна Зима)
Сънен поглед из сенчести завеси
мятам- с вятъра унесен,
а там е бяло,там е чисто
и призрачно е даже,
и всяко перце
пред прозореца се мярка
сякаш мъчи се нещо да покаже.
Тихо е,кристално е
и отначало
с лека усмивка
срещам снежното огледало.
Играят Те,играят да-
Снежинките в свойта лекокрила игра,
ала по-дълбоко вгледай се Душа
и усети
странна мъка прозрачна
в Тях се таи.
Призрачни танцьори
с ледени криле
носени долитат
с незнайни ветрове
и не танц луд и детски
сякаш изпълняват,
а валс тъжовен-
менует от спомени
Те разиграват.
Души са може би
безплътни и ефирни
дошли отново в скреж
на таз земя
с премени бели
и очи невидни
да дирят свойте близки
в на Живите света.
И лутат се из въздуха
тъй леден, мразовит
да срещнат през прозореца
някой от преди.
Надничат да ги стопли
усмивка една
На малко чедо,
може би момински устни,
да ги погали майчина ръка,
на мъжко рамо
както нявга от преди
да се отпуснат нямо-
тревогата да се стопи.
Да, търсят Те,
призрачни танцьори
с дъха на Северняка
през къщи и дървета голи
где са Онея , дето помнят,
та с ласка невидима и нежна
да ги стоплят,
за тях да се тихо помолят.
Парцаливи духчета,
търсят ли търсят,
а сълзите им ледени
По первазите се спущат.
Висулки- тъй наричаме ги ние,
ала не знаем какво в тях се крие.
И тъй ни търсят, и тъй се надничат
призраците бели и с вятъра тичат.
Снежинки, снежинки
в колесници кристални
вървете, търсете
с погледи потайни.
Красива, изящна
е Зимата, да,
но призрачно- тъжна
е нейната душа***
---
Ithilia9Hwest -
Не поглеждай назад #478
Не поглеждай назад,
нито за миг!
Миналото-минало остава,
а животът отново продължава!
Със скръбта се примири,
за отмъщението забрави!
За миг се спри, но не мисли
какво изгубила си ти.
Щом вече изгубено е то,
просто не ти е принадлежало!
Съдбата си изграждаш само ти,
това го запомни!
---
delfi -
Какво крият моите очи #479
Очите ми са сини,
ала не просто сини,
а може би малко сиви!
Какво крият те
иска ми се някой да разбере!
Погледа ми е застинал
от дългия път който е изминал.
Ала под повърхността на леда
се крие огън-застинал като вулкан!
Кога ли погледа ми от любовта ще се озари
и леда ще стопи!
---
delfi -
BFF #480
Ти си винаги до мен
всеки един ден!
Все подкрепяш ме ти
с крилати думи!
Винаги ми ти помагаш
приятелството си ми даваш
и винаги към мен ръката си протягаш!
Често сълзите ми се стичат,
но знам, че ти си до мен с една протегната ръка
и кърпичка в другата!
---
delfi -
*** Моята Героиня-Приятелка вярна*** #481
гяажож ожгож
В свят неприветлив и живот суров,
где всеки на другия копае гроб,
сред тъмен от погледи зли небосвод,
где мечтите бледнеят и се чувствах сама,
изгря из отчаянието
Спасението, Тя.
Сияйна, пътеводна
изплува случайно ей така
в автобусната седалка-
от мъглата на тъмните лица
изведе ме нейната добрина.
Със син кристален поглед
пътя озари,
с топла усмивка
съмнението разтопи,
с думи-билки
излекува мойте рани,
с мен пред клеветата чужда
дръзко се изправи.
В сивия ден-дъга
опора на сломената душа.
Да, Тя ме промени
и с обич подкрепи-
каза ми „не си невидима, нито си няма,
хайде ти стани”-
надежда в мене съживи.
От тогава все напред вървим
и щом е с мене мойта смела дружка
всеки връх ще покорим.
Приятелка вярна и с несломим дух,
всеки път казва
“Не се отказвай давай пак- на другите напук”,
или даже без думи с прегръдка ме успокоява.
Рядко се намира приятелка такава.
(Посвещава се на delfi)
---
Ithilia9Hwest -
***Моята вещица*** #482
***Моята вещица***
(на Моята вещица- ти си знаеш Д.)
Моята вещица наричам я аз,
защото косите й гъсти
заплитат в къдриците свои сърцата
на момчета и плахи, и дръзки,
защото поглъща
със поглед лъжата
и сам си признаваш
без да искаш белята,
защото двубоя ловко печели-
не с меч тя се бори,
а с думи омели.
Омайва, замайва
главите безбройни,
уж тихо стои си,
а като ураган ще те погне.
Моята вещица луда глава е-
смела и дива,
но за приятелите хае-
Магия, чародейство
тайничко прави,
и в на тъжния лицето даже
от раз усмивка ще постави.
Тя е чародейка остроумна,
грациозна,хищна като пума,
с думи Тя се бори,
но и със смях устните ти пори.
Внимавай ти да не дочуеш
звънкия й глас със смешна фраза,
че проклятие сполита те ужасно-
на смеха си да не видиш края.
Чародейката моя е строга и мощна
и белята търсиш ли си ти-
с удар един по главата ти празна
с метлата нейна ще те вразуми.
Моята магьосница е нежна и тъй мила,
ако я не ядосваш-
все едно от мед се е родила.
Тя има чисто сърце,
болките прикрити в тебе вижда,
Тя ще те разбере.
Обичливи съвети изпитани дава,
на жените вещи
от рода си подражава.
С думи крилати и мъдри лекува-
раните любовни най-добре познава.
Моята вещица изстрадала е много
на любовта е мъченица,
заради пропаднали глупаци,
ала казва си строго,
че силна ще е нейната десница
и гръб им обръща,
с надежда нова и мощ
друга страница отгръща.
Над миналото не ридае,
а от него се учи,
не дави очите си сини във болка,
а озарява ги: ”е, нещо по-добро ще ми се случи”
Моята вещица е господарка
на свят магичен от мечти-
там със кръв е кралска-
сама го Тя сътвори
под на музика тон
и в сърцето го е скрила свое,
познава го от всяко цвете, до всеки клон.
Моята вещица, ще попиташ, е каква?
А до сега нима не разбра-
Тя е много неща,
уникална е , една.
А защо аз “моя” наричам
таз магьосница мъдра?
Много просто-
закле ме
преди време
приятелка вярна да й бъда***
---
Ithilia9Hwest -
***Рицарят на нейното сърце*** #483
***Рицарят на нейното сърце***
(Посветено и написано за В. Ракшиева , Д. Змиярова, заедно с всеки, който се чувства по този начин)
Много рицари
пред мен ще коленичат
с обичта си Аз да ги обкича,
с ордена ален
на моето Сърце
щитовете свои
да извезат те.
Един ще ми е верен,
друг- жестоко ще ме предаде,
но от мъка тъй
не ще издъхне
моето Сърце.
Напротив, ще се уча
от обичта измамна
и грешките тяхни-
на коя Любов да вярвам
и кои са опасни.
Кой до мен ще бъде
и в битката най-люта,
и кой ще ме безочливо остави
из полето бойно сама да се лутам.
И тъй, и тъй
напред ще вървя
с приятели верни,
що до мен са
и в радост, и в тъга
и пазят ми те гърба.
И тъй, и тъй
дордето дойде ден
Войнът достоен да
застане пред мен,
от чувства истински
към мен покорен,
поклон да стори
искрен и смирен,
за да го гордо Аз
на ноги вдигна
и коронясам крал
на моето Сърце***
---
Ithilia9Hwest -
Останах аз назад #484
Уж приятелки сме най-добри,
ала май не е така,
сега до теб стои друга бляскава звезда!
На заден план оставам аз
с всеки изминал час!
Ала не тъжи
душата си за мен недей коси!
Назад недей поглежда ти
спокойно всичко ще се нареди!
---
delfi -
Какво представлява омразата #485
-Какво означава да мразиш? Попитало едно врабче друго.
-Да мразиш означава да имаш врагове и да искаш всичко лошо да им се случи! Отговорило другото врабче.
Първото врабче отново попитало:
-А тази омраза как изглежда може ли да се пипне?
Второто врабче се засмяло и отговорило:
-Разбира се, че не глупчо омразата е чувството, което всички живи същества изпитват.
-А защо има омраза тя нужна ли е на живите същества?
-Разбира се,че е нужна понякога тя е по-силна дори от любовта и крепи хората с години. Без омразата няма да има и любов. Омразата е като хапчета полезна е в малки количества,но ако прекалиш ще се пръснеш!
-Тоест всички трябва да мразят но по малко, така ли ?
-Да точно така, но ако всяко живо същество знае историята на врага си, то няма да го мрази!!!
---
delfi -
Забрави ме #486
Забрави ме ти,
всичко вече свърши!
Сега съм само аз и моята мечта-
да те забравя!
Забрави за мен,
за онзи светъл ден,
в който ти ме видя
и оттам се започна нашата съдба!
Сега нов живот започни
и за мен да мислиш престани!
Вече аз съм ти чужда
и от мене нямаш нужда!
Забрави ме ти,
нашата любов вече се изпари!
---
delfi -
Тайна #487
Тайните са скрити,
скрити и прикрити.
Те в сърцето на всеки човек се намират
и на кого да се споделят избират!
Всяка тайна е различна,
по свой си начин нетипична!
Тайни, тайни за къде сме без вас,
та вие знаете всичко за нас!
---
delfi
Нов избор
задвижвано от: ListBoard