Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Глас
-
Споменът на моята душа... #464
Мечта бе нашето бъдеще.
Сън бе нашата любов.
Съдбите ни тук разделят се,
време е за път чисто нов.
Аз обичах те, а ти ми вярваше
перфектно бе всичко, но уви,
ти забрави какво преди бленуваше
сърцето ми на милиони разби.
Сега аз плача, проклина те,
и крещя "защо те срещнах, защо бях с теб"
но ще помня, как сякаш бях дете
усмихвах се без никаква причина.
---
1715189141
Нов глас
задвижвано от: ListBoard