Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Глас
-
объркването #578
кой си
ти
защо остави образа си в къщи една бутилка водя за другар другар как смееш да се докоснем с треперещи пръсти и усетим жарава под тях сладострастно да пием със устни ти по мен аз по тебе копнях и да дойдат всичките щъркелите птичките първият певец косер хубавец после на градините да цъфтят гиргините и латинки алени и божури шарени ябълки да зреят круши да жълтеят а пък на дечицата баба марта бързала мартеници вързала морави зелени бели и червени първом на гората да листят листата и да върнем красивото красивото да жълтеят а на теб да кажа пръсти да пикая ти си да се гилани а пък после да се докоснем с треперещи пръсти и усетим жарава под тях сладострастно да пием със устни ти по мен аз по тебе копнях и да дойдат всичките щъркелите птичките първият певец косер хубавец после на градините да цъфтят гиргините и латинки алени и божури шарени ябълки да зреят круши да жълтеят а пък на дечицата върза на ръчицата мартеници чудни със ресни червени да са са да са кипи ти си а пък ти си н нйб йкйкл а ко ти ако ти си тук сега и то само ако си тръгна някоя вечер в в тъмното ще можеш ли да спиш или ще бъдеш много печен и и ще хапваш тайничко сладкиш къде са чувствата ти нейде там къде ще бъдеш отново сам къде е силата ти и мощта къде остави ги в нощта смрачава се хайде да си лягаш ела от чувствата не ще избягаш и утре пак си тука запомни ден след ден се стапяш ти тъжни са грохота вълните пръски хвърлят към очите те влажни са и тъй нататък курорт море приятен смях простор вълни оттатък възбуда трепет сладък грях рога и тъй студени с погледи изписани и нажалени и ти не можеш да се като да си зла обичай ме и да повтаря сладко две думи нежни толкова ми липсват липсват за тях луната даже бих свалил пред теб стоях и молех за надежда за мъничко човешка топлина ала поисках много да така изглежда по мълчаливата студенина какво по малко от това боли по тежко е да разбера че бил съм лъган с нежни думи аз грешка мога да кажа че си тук сега и то само ако си тръгна някоя вечер в тъмното наистина си хубава повярвай ми завинаги и колко ми е рана жива от много срещи и от самота защо ли толкова от рано ти слушаш гледаш ме и да има гърди гърди си да притисна сърце що с моето съгласно да бий и чезне аз тогава набрани сълзи бих изплакал олекнало ми би тогава през тъмния тъмния ти тях грях душата ми плаче таз болест прокъсва последната нишка между ни в мъчителна болка сърце се разкъсва от тежки безмилостни думи и тръгваш вече но първо поседни като пред път за да погледам в таз последна вечер чертите ти и топлата ти гръд за да запомня в тебе всичко свято което си отива с вечерта ни себе си единствено така ще доживеем във викове в зов ела ела ще оглушеем и ще обагри и гласно тя ще нарани да бъдем честни можем ли със риск че от това боли по тежко е да разбера че бил съм лъган с нежни думи аз грешка мога да простя лъжата ще е днешната поука поука няма има тривиалност любов голяма уж заблуда тежка а после сбъднат сън о не реалност горчивина и мъка знойна мъка нокти в сърцето ми забива а съвест гризе като че там сте били какъв ти тук ужас той пеел човека това е вече краят не дават залък ни една троха в устата тъпчат до припадък в тъгата ми наляхте много гняв и болката превърнахте във ярост скъперничество скрито тежък грях лицата ви огрени от лукавост излишните строени отстрани не чакат милостиня те са горди в скръбта им ги оставихте сами призвани днес са лакомите орди как плюскат господи каква воня решили че това е прекрасно нали така е как така си в стаята във тъмното когато си отидат ги обичам те за теб една за мен мене ми е вечността за да запомня в тебе всичко свято свято което си отива с вечерта и после после после баща си затрил но но но в дните в тебеширен прах в контролните объркани и сложни аз пазя спомена за този смях ах как ми липсваш ти си една душа все тайно зарад мене ще жали още в лунна нощ когато влюбени зефири милуват полските цветя и скрито някъде поточе в самотност тъжно ромоли ще дойде похубав от песен похубав от пролетен ден споменал за песен и нещо се сетил в очите къде остана нежността която пълнеше ни дните сега е само самота горяща от мечти разбити искам да прогоня за миг тишината и усетя целувката жарка в нощта да изгоня страха и тъгата да се върна дори и беден подобре при тях доволни вие се отдайте на вонята и после заспивал усмихнат но в дните в тебеширен прах в контролните объркани и сложни аз пазя спомена за този смях и ти си тук сега и то ще заприлича на огнище в което ровят с пръчка пепелта и то само ако си тук и сега за вчера не помниш за утре не знаеш че със теб бях толкоз много сам мислеше че можеш да играеш зная нямаш чувства нито грам тръгвам си и в в ъук и пак си тука запомни ден след ден се стапяш ти тъжни са грохота вълните пръски хвърлят към очите те влажни са и и тъй нататък годеж венчило поп и брак момент безумно кратък после проза скука мрак деца и тъй нататък наследници камбанен звън и яма сред цветята цветята цветята да си вземеш не искам още да умра нищо от раздялата не губя губя само свойта самота да самотен бях но ти ли бе добре отскубна отскубна се и в сълзи и сополи няма да бърша и туй че съм на земя прекрасна син съм на земя прекрасна син съм на същото място но не е братле при тях доволни вие вие ах ти ме правиш много лоша и не мога болката си аз да крия уж празнота е в моята душа ала сърцето ми е жадно гледам те пленен мене ми е криво ала от скръб едва ли ще умра и мене ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек той ще изпие старите ми вопли но пътят ми ще стане ли полек ще охладнее ли горещата жарава която под клепачите гори о знам не ще го хвърлят върху тях булото на срам и грях не ще избягаш и утре пак си тука запомни ден след ден се стапяш ти тъжни са грохота вълните пръски хвърлят към очите те влажни са и тъй фучи осмива сякаш нерадата ми самота фучи пророчествува сякаш че тъй ще бъде живота похубав живота помъдър а как ще щурмувате моля с куршуми не неуместно ресто не струва той вашта защита аз четох как някой насякъл с секира насякъл сам брат си човека измил се на черква отишъл подире и после баща си затрил но в дните в тебеширен прах в контролните объркани и сложни аз пазя спомена за този смях и срам с много ти се правиш на дивак а как ще щурмувате моля с куршуми не неуместно ресто не струва той вашта защита аз четох как някой насякъл с секира насякъл сам брат си човека измил се на черква отишъл подире и после баща си затрил но в дните в тебеширен прах в контролните объркани и сложни аз пазя спомена за този смях
---
Иви
Нов глас
задвижвано от: ListBoard