Стихове за надеждата
Стихове за надеждата
Ръцете ми в кръв от ножа червени
Тъгата и болката отново засмени
За всичко вече ми е все едно
Не преценявам кое е твърде лично
Всичко около мен ми е безразлично
Намираш ли логиката в тези слова
Виждаш ли по пода кървавите петна?
Импулса във времето ме заслепи
Кара ме да правя луди неща дори
Мислите ми обременени тихо спят
Гробищата и смъртта в главата ми кънтят.
Изгубила съм надеждата в живота, нищо не важи
Вижда се само струята от сълзите по лицето ми.
Разбираема е твоята болка
Много през това са минали
Голяма е повече от Земната обиколка
От всички се чувстваме изолирани
Но защо трябва да се предадеш?
Толкова слаба ли си вече?
Трябва да имаш по силен копнеж
Трябва да станеш! Стегни се човече!
От Пагане
Все едно си писала за мен,последна дума и от мен благодаря за този стих който е тих но не и анонимен. ❤
задвижвано от: ListBoard