Стихове за надеждата
Стихове за надеждата
Ръцете ми в кръв от ножа червени
Тъгата и болката отново засмени
За всичко вече ми е все едно
Не преценявам кое е твърде лично
Всичко около мен ми е безразлично
Намираш ли логиката в тези слова
Виждаш ли по пода кървавите петна?
Импулса във времето ме заслепи
Кара ме да правя луди неща дори
Мислите ми обременени тихо спят
Гробищата и смъртта в главата ми кънтят.
Изгубила съм надеждата в живота, нищо не важи
Вижда се само струята от сълзите по лицето ми.
Надежда, надежда,
оплетена като прежда,
отвъд човек поглежда,
пак търсейки надежда.
Последното нещо останало у човека! е надежда! тя е твърда,здрава,не е лека! тя последна за отговор се оглежда!
През прозореца поглеждам,
какво ли търся аз навън -
може би надежда,
но там не я откривам,
отчайвам се
и пак заспивам.
Ани
През прозореца поглеждаш
какво ли търсиш ти навън
може би надежда
но там не я откриваш-тя е сън
отчайваш се и я намираш.
И продължавам аз да търся,
но за жалост нищо не откривам,
тя скрила се е някъде и далеч от мен.
А дали ще я намеря –
това се питам всеки ден…
Понякога когато си мисля аз
осещам че мисля цял час
осъзнавам колко време изгубих
в надежда и се самоубих
Надеждата умира последна казват, за жалост тя довежда до жажда за мъст.
Да, ще си кажете това не е вярно но сами предценете надявате се да се съберете и да се обикнете и накрая разбирате че всъщност през цялото време сте били лъгани от най-ближния си, повечето няма да стоят с кръстени ръце а ще отмъстят за стореното което по себе си не е приятно.
П.С. Моля без обидни възклицания,не правя злодеяния искам само да покажа че мога да го докажа.
Ей вярващи, намалете тиража,
Вашият Бог е ебахти миража
Пики, спатии, купи, кари
Не може късмет да се купи с пари
От розови хапченца пак ми се спи
От ужас стомахчето чак ми се сви
Нямам амбиции, нито мечти
В главата ми няма копнежи, почти
В море от наивен разврат пак се къпем
‘Ма секса безплатен е лесно достъпен
Но този живот се оказа безпътен
Ума ми е размътен от призрачен тътен
Шамарът е плътен и силно звъни
Със него живота ми каза стани
Хората тънат в мизерии и болести
Давят се в пот, а ръцете мазолести
Много напускат страната
щот’ не им стига храната
А някои намират под своята
мека възглавница куха граната
Предназначена за сплашване
но често невинните плащаме
По дяволите всичко пращаме
и бързо багажа си хващаме
Остани си там…
Да идваш насам, мислил си си, знам
но да изоставиш всичко свое
как не те е срам? (Остани си там)
да iohsdfiysgtdfysgtf
iusususususydfiusydf
uhsdgfshdfgsydfgrugfhsufiysegrfu]
da
Трудни времена са, знам… Няма никой да помогне, грам. Трудно е да бъдеш сам, сред тълпата да се губиш сякаш няма нищо повече какво да изгубиш. Но светулка във тунела виждам в теб, жива още и не се отказва! Всичко в бъдеще ще е наред казва ти го и нещо ти подсказва. След всяка буря и след всеки дъжд красива гледка идва изведнъж. Чака те зад ъгъла на всяка трудност, подарък - щастие изпълнен с звучност. Знай че всяка твоя проронени сълза, има някой, който я превръща в в смях като чиста искрена роса. Дори и път да няма, не губи тази светлина, защото твоята надежда има кой да я превърне в път през всяка долина. Колкото и тъмна, страшна и коварна да е тя! Е.С.
задвижвано от: ListBoard