Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Глас
-
Тъга #746
Знаеш... ще продължавам да споря... има красива тъга. Тя ражда световете нагоре. С нея си сплитам дъга... Тя плаче. От очите кристални мъниста се ронят... ... тишина. Тя е синя. С нея започва и свършва деня. И копринено нежна. И здрава. Тя е радостта, скрита под тънките вежди на нощта. Ще ме попиташ... нима тъгата е радост?! Ще отговоря - О, да! Шоколад е. Преплетена в сладост горчивина. .
---
Ddb boianova
Нов глас
задвижвано от: ListBoard