Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Глас
-
***Най-силната емоция*** #731
Не ме блъсна…стига клишета!
Не всяка емоция е като сблъсък с влак,
особено най-силните…не са „куршума през сърцето”-
Метафората сме я чували отново, пак и пак!
Най-мощния ми порив бе допир в полумрака.
Знаех, че е там съзираше се на половина.
Не беше крайно неочакваната изненада,
не беше глупаво и розово-любовно непредвидима.
Нощната птица я бях съзряла
много преди да впие нокти в моята ръка-
сама отворих стария със паяжини прозорец,
за да се приближи,пък после размах след размах си влетя.
Свикнах да пиша под светлината на фенера
и да й се радвам с кратки погледи така,
разлиствах очите й с очите си
без да държа да галя нейните крила.
И една полунощ се вдигна с разветите завеси,
помете пепелта и обгорелите листа под моите крака,
издигна се безшумно към таванските рисунки избелели,
отрази се в прашния кристал на полилея и си присвои моята ръка.
Хищните й нокти не боляха.
Не бяха хищни за мен.
Малко-по малко и без спец ефекти осъзнавах,
че ще остане впита в мен.
---
Ithilia3Hwest
Нов глас
задвижвано от: ListBoard