Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Глас
-
Последен път #705
тази вечер иска да остави тишината да спи,сама под звездите просто стои...Затваря очи,но не може да затвори раните й боли.Не иска,но мълчи,изгубила надежда,изгубила пътя,които я отвежда там,където всичко забравя отново това,което долавя.С караниците,идващи от дома й,иска да избяга,но е избягал и страха й. Толкова е претръпнала,изгубила битката,отдавна се е отдръпнала.Винаги неразбрана,баща й я удря,а майка й е пияна.Тя е още дете,забравена от всички мечтае за криле.С които да отлети на по-добро място,но времето лети.Чувства,че съдбата й е предречена,чувства се толкова самотна и обречена.Виждам очи,но не виждам мечти.Виждам сълзите как текат,виждам очите как блестят,виждам те за последен път.Звездите си отидоха,а тя е още тук,иска да живее,но живота на друг,тя е като черно-бяла лента без звук,мечтае за усмивка,но до тук.Тъжният й поглед разтапя се в сълзи,усеща тялото си все едно пълзи.Вижда себе си,гледайки се в огледалото,като лош спомен до днес от началото.Всяко вдишване усеща като болка,като промушване,като обиколка,но не и в страната на чудесата,поглежда към небесата.Може би ще се усмихва там и то с цялата лихва може би,не знам.Хвана розите,но и техните бодли докоснаха живота й и сега я боли.Как да накара раната да не кърви,като спре пътя на живота си,по който върви.Сложиха я да легне,затвориха капака...Останалото свърши прелеза и влака. Виждам очи,но не виждам мечти,виждам сълзите как текат,виждам звездите как блестят,виждам те за последен път.
---
42
Нов глас
задвижвано от: ListBoard