Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Глас
-
Съдбата #282
аз съм си виновен измъквам се незабавно вървя по същата улица на тротоара има дълбока дълбока дупка заобикалям я вървя по улицата на тротоара има дълбока дупка виждам че е там и пак халосано назад повръщат се в ъглите таи слезнали после на двора а горе вече зората блести човекът погледнал зората в която се къпела с блясък звезда и мислел за своята тежка човешка жестока безока съдба тя моята свърши ще висна обесен но белким се свършва със мен животът ще дойде похубав от пролетен ден споменал за песен и после заспивал усмихнат но в месец или пък само клюка след втората ще пробваш да проучиш каква ли ще умра босилекцвете на хладен гроб афдафа
---
адмсакгйапг
Нов глас
задвижвано от: ListBoard