Стихове за живота
Глас
-
Изгубени души #1741
Изгубени душиКъсна майска нощ е.. Навън е студено , заради хората! Да заради тях! Не ме питайте защо така говоря .. Сърцето ми се къса да гледам всичко това. Всички са се самозабравили. Изгубиха смисъл ценните неща в живота. Любовта намалява все повече. Завистта и алчността надделяват. Парите станаха най-важната част в живота на всеки един човек. Всеки гледа да прецака другия , за да има повече за него. Накъде отива този свят незнам , но става все по-зле и по-зле. Всички са слепи , глухи и нями . Не виждат красотата около тях. Все пак има надежда. Разбира се че има. Нали всяка вечер заспиваме сгушени една до друга. С мечтата също сме си близки. Обичам я. Защо ли? Защото когато мечтая се чувствам добре и свободна , защото никой неможе да ми забрани да си мечтая за красивото жарко слънце , за разцъфането на цветята заедно с техния прекрасен аромат , за първите пухкави снежинки , за полъха на вятъра през август , за всичко това. Да аз съм мечтателка като Алиса в страната на чудесата. Душата ми и сърцето ми са чисти като роса. Вярвам и в чудеса , разбира се че вярвам. Може би точно това ми помага да оцелея в този така студен свят изпълнен с омраза, злоба , гняв и завист. Забравихме да обичаме , да се смеем , да живеем безгрижно. Всеки се е умислил някъде , най- вероятно в проблемите си. Изчезнаха красивите усмивките по лицата ни. Намръщени хора вървят по улиците забили глава в земята сърдейки се , че не са си взели парите. Мрак е дори и през деня. Слънцето с пълна сила се опитва да стопли сърцата на хората , но те не му обръщат внимание. Тъжно е нали?! Аз съм едно момиче борещо се за добротата за смирението на душите. Да и аз съм падала духом хиляди пъти , но също така съм се изправяла и съм продължавала , защото както казваше мама “Юнак без рана не може”,да неможе та нали именно раните ни правят по силни или по-точно ни доказват , че сме по-силни от колкото си мислим че сме ! Но всички останали са паднали и немогат отново да разперят криле и да полетят. Всъщност те така си мислят. Дори не знаят , че имат криле. Ние всички сме ангели. Лошото е че почти никой не го осъзнава. Къде отиде вярата , къде отиде любовта. Защо им позволявате да си тръгнах ей така без грам да ви трепне нещо отвътре. Аз съм още малка , но ми се случиха доста неща от които да се поуча. И още ще ми се случват , но аз няма да се предам ще се боря , защото вярвам че ще успея ! Знаете ли , ние всъщност никога не сме сами. Бог винаги е с нас. И това че има падения не значи че Бог ви е оставил. Напротив той ви помага и няма да ви остави за миг стига само да му вярвате. А на тези които лежат на принципа “ Око да види, ръка да пипне” смело мога да кажа че истинските неща не се виждат или докосват, те се усещат. Можете ли да си видите сърцето? Не! Но го чувствате нали? Чувствате ударите му и знаете че то е там вътре! Ами да за това говоря . Ние сме душа , не сме тяло. Ако няма душа тялото не може да съществува. То се парализира . Това е то смъртта! Наистина ли искате да си отидете без да сте помогнали на душата си ? Да не сте направили нищо за нея, само защото, вярвате че вие сте плът , а не душа. Не си го причинявайте. Вие сте душа , душата сте вие. Всеки човек е уникален и може да направи абсолютно всичко, което пожелае стига му само мъничко вяра и е готов да полети. Така че недейте да губите най-ценното, а именно - вярата и любовта , защото без тях сте за никъде. Не е живот, ако няма я омайната любов. Любовта към морето , любовта към красивия изгрев , любовта към красивия залез , любовта към цветята , към животните, към всичко на тази земя. Ако обичате ще ви бъде отговорено с любов.
Нов глас
задвижвано от: ListBoard