Стихове за живота
Глас
-
СТУДЕНО Е И... ПРАЗНО! #1623
Аз чаках дълго нещо да се случи,
гледах те с очите на дете,
но… стига вече - днес приключих!
Отрекох се от всички богове!
Изгубих вяра в чудесата,
надеждата и вечната любов,
сплетох пръсти във косата си
и…. те проклех, Живот!
Затворих всички входове към себе си,
изходите също - заковах.
Мислите ми мрежа са от ребуси,
които явно… никой не разбра!
И никой, никога не ме пожали!
Душата ми гребеше с шепи,
сърцето ми е кукличка парцалена,
винаги ограбвана и… клета!
Сега, студено е! И някак си безчувствено!
Погледът превърнат е в руини.
Усмивката любезна, но… изкуствена,
а раната у мен… боли до синьо!…
Сега съм сам и ничий, и на… всички,
светът е сбран във рамка на Пикасо!
В него вече не прелитат птички,а звездите сякаш, снимки са от… NASA!….
И… ТИХО Е!
И… ТОЛКОВА Е - ПРАЗНО!…
Valentun Jeliazkov/Napolitano/
Нов глас
задвижвано от: ListBoard