Стихове за живота
Начало »
Живот
Живот #878
-
Реалност. #1776
Минаваш по пътя забравен от бога.
Пътеката дълга води до гроба.
Това е съдбата на всяка особа.
Измъкване няма от тази прокоба.Стъпка по стъпка, напредваш си бавно.
Краят е близо, ходиш безславно.
Нижат се дните в заблуди омайно.
Нехаеш за всичко, знайно, незнайно.Опъваш хомота на делника тъжен
в тегоби замислен, печален, огрижен.
Мислите бягат в страни от целта,
но тя е наблизо - след ден или два…Пътят върви в посока една.
Връщане няма - знаеш това.
Следите остават след теб във прахта,
а ти си поел към вечността. -
-
ЖиВоТ #940
Ръцете ми в кръв от ножа червени
Тъгата и болката отново засмени
За всичко вече ми е все едно
Не преценявам кое е твърде лично
Всичко около мен ми е безразлично
Намираш ли логиката в тези слова
Виждаш ли по пода кървавите петна?
Импулса във времето ме заслепи
Кара ме да правя луди неща дори
Мислите ми обременени тихо спят
Гробищата и смъртта в главата ми кънтят.
Изгубила съм надеждата в живота, нищо не важи
Вижда се само струята от сълзите по лицето ми. -
-
-
Живот #1047
Живот един е на света,
живот красив и ненагледен,
изпълнен с непознати светове,
които аз откривам всеки ден,
и възхищавам се на това
че аз на тази майчица земя живея -
Две лица #1152
Кратка история за човешка душа,
разделяща се в мрак и във светлина,
кратка история за едно съзнание,
съзнание с различно по вид знание.Добър, усмихнат, с намерения благи,
никога не мислещ злото ти,
той е отзивчив, с нервите здрави,
винаги помагащ на ближни си.
Намерения има за цялостно развитие,
с поглед към бъдещето насочен,
но учещ се от предното събитие,
желаещ да затвори кръга порочен.
А ето пък другата страна,
обгърната в чернота, кръв и злина,
неговата най – добра черта,
е мисълта да унищожи света.
С него не можеш да се разбереш,
той е човека, който ще понесе,
няма да му е тежко, ако умреш
даже смъртта ще ти я поднесе. 359, 2015г. -
Живот #1303
В живота всичко се заслужава,
даром никой нищичко не дава,
но в това е красотата на живота,
как ще изкачиш своята Голгота.Човеко, никога не се предавай,
в неуспехите не се натъжавай,
с “приятелите” ти внимавай,
но своя път никога не забравяй!Откъдето тръгнал си помни,
хората по пътя запомни,
завист, злоба, егоизъм, край,
не се отказвай – накрая ще откриеш своя Рай!Христо Терзийски
-
-
Николай Лачев #1563
“Дай , за да получиш . “
Колко пъти трябва да даваш , за да се научиш ?! Че понякога дори и всичко да дадеш , в замяна нищо няма да получиш ! В живота никога не знаеш на какво ще случиш и по кой път ще вървиш ! Дали ще си високо горе и живота за гърлото ще държиш ?! Или пък живота ще те събори ниско и там ще кървиш ?! Каквото и да става трябва здраво да се държиш ! Не става само да ядеш и спиш , не се отказвай там, където се измориш . От теб зависи как ще продължиш ! -
момиче ядеше сладолед #1567
Май е суха, набръчкана кожа,
от слон или… от хипопотам.
Единствено на върха на ножа,
Той изптва капчицата срам. -
Не съм MC #1574
майнкрафтаджии онанисти
и рапета аутисти
по - ненужни сте даже
от 2 кофи пълни с глисти
Специално за всички тук.
Благодаря за вниманието! -
Молитва #1616
Дядо Господи, прости ми,
моля ти се от душа,
с куродръвица дари ме,
за да мога да еба.
Дай на Мишо, дай на Иван,
който отдавна не е ебан,
по една сгодна невеста,
пък те ще ти върнат жеста! -
СТУДЕНО Е И... ПРАЗНО! #1623
Аз чаках дълго нещо да се случи,
гледах те с очите на дете,
но… стига вече - днес приключих!
Отрекох се от всички богове!
Изгубих вяра в чудесата,
надеждата и вечната любов,
сплетох пръсти във косата си
и…. те проклех, Живот!
Затворих всички входове към себе си,
изходите също - заковах.
Мислите ми мрежа са от ребуси,
които явно… никой не разбра!
И никой, никога не ме пожали!
Душата ми гребеше с шепи,
сърцето ми е кукличка парцалена,
винаги ограбвана и… клета!
Сега, студено е! И някак си безчувствено!
Погледът превърнат е в руини.
Усмивката любезна, но… изкуствена,
а раната у мен… боли до синьо!…
Сега съм сам и ничий, и на… всички,
светът е сбран във рамка на Пикасо!
В него вече не прелитат птички,а звездите сякаш, снимки са от… NASA!….
И… ТИХО Е!
И… ТОЛКОВА Е - ПРАЗНО!…
Valentun Jeliazkov/Napolitano/
-
Грешки #1646
Всеки грешки е правил,
и едва ли е забравил.
Колко пъти прегреши,
през изминалите дни?
Колко лица подмина,
без капчица милостиня?
Колко животи остави,
на куб събрани?
Колко хора намрази,
за да те заобича ТАЗИ!
И ето на пак сам седиш,
и пред компютъра рими се опитваш да редиш!
– из мисловните ми дебри анонимен -
Боже #1712
Не съм особено набожен
ма съм доста разтревожен
че у вас няма никакъв напредък
и даже по-зле е напоследък.
За тва прибягвам до крайни методи:
-Моля ти се много господи
да махнеш тези говеда
щото в главата им има няква повреда.
Превърнаха се във свине
ето нуждата зове.
Тая нощ нека тихичко да слезеш
и без много шум и драма да си ги вземеш. -
Изгубени души #1741
Изгубени душиКъсна майска нощ е.. Навън е студено , заради хората! Да заради тях! Не ме питайте защо така говоря .. Сърцето ми се къса да гледам всичко това. Всички са се самозабравили. Изгубиха смисъл ценните неща в живота. Любовта намалява все повече. Завистта и алчността надделяват. Парите станаха най-важната част в живота на всеки един човек. Всеки гледа да прецака другия , за да има повече за него. Накъде отива този свят незнам , но става все по-зле и по-зле. Всички са слепи , глухи и нями . Не виждат красотата около тях. Все пак има надежда. Разбира се че има. Нали всяка вечер заспиваме сгушени една до друга. С мечтата също сме си близки. Обичам я. Защо ли? Защото когато мечтая се чувствам добре и свободна , защото никой неможе да ми забрани да си мечтая за красивото жарко слънце , за разцъфането на цветята заедно с техния прекрасен аромат , за първите пухкави снежинки , за полъха на вятъра през август , за всичко това. Да аз съм мечтателка като Алиса в страната на чудесата. Душата ми и сърцето ми са чисти като роса. Вярвам и в чудеса , разбира се че вярвам. Може би точно това ми помага да оцелея в този така студен свят изпълнен с омраза, злоба , гняв и завист. Забравихме да обичаме , да се смеем , да живеем безгрижно. Всеки се е умислил някъде , най- вероятно в проблемите си. Изчезнаха красивите усмивките по лицата ни. Намръщени хора вървят по улиците забили глава в земята сърдейки се , че не са си взели парите. Мрак е дори и през деня. Слънцето с пълна сила се опитва да стопли сърцата на хората , но те не му обръщат внимание. Тъжно е нали?! Аз съм едно момиче борещо се за добротата за смирението на душите. Да и аз съм падала духом хиляди пъти , но също така съм се изправяла и съм продължавала , защото както казваше мама “Юнак без рана не може”,да неможе та нали именно раните ни правят по силни или по-точно ни доказват , че сме по-силни от колкото си мислим че сме ! Но всички останали са паднали и немогат отново да разперят криле и да полетят. Всъщност те така си мислят. Дори не знаят , че имат криле. Ние всички сме ангели. Лошото е че почти никой не го осъзнава. Къде отиде вярата , къде отиде любовта. Защо им позволявате да си тръгнах ей така без грам да ви трепне нещо отвътре. Аз съм още малка , но ми се случиха доста неща от които да се поуча. И още ще ми се случват , но аз няма да се предам ще се боря , защото вярвам че ще успея ! Знаете ли , ние всъщност никога не сме сами. Бог винаги е с нас. И това че има падения не значи че Бог ви е оставил. Напротив той ви помага и няма да ви остави за миг стига само да му вярвате. А на тези които лежат на принципа “ Око да види, ръка да пипне” смело мога да кажа че истинските неща не се виждат или докосват, те се усещат. Можете ли да си видите сърцето? Не! Но го чувствате нали? Чувствате ударите му и знаете че то е там вътре! Ами да за това говоря . Ние сме душа , не сме тяло. Ако няма душа тялото не може да съществува. То се парализира . Това е то смъртта! Наистина ли искате да си отидете без да сте помогнали на душата си ? Да не сте направили нищо за нея, само защото, вярвате че вие сте плът , а не душа. Не си го причинявайте. Вие сте душа , душата сте вие. Всеки човек е уникален и може да направи абсолютно всичко, което пожелае стига му само мъничко вяра и е готов да полети. Така че недейте да губите най-ценното, а именно - вярата и любовта , защото без тях сте за никъде. Не е живот, ако няма я омайната любов. Любовта към морето , любовта към красивия изгрев , любовта към красивия залез , любовта към цветята , към животните, към всичко на тази земя. Ако обичате ще ви бъде отговорено с любов.
-
-
-
Двуличие #1861
В днешно време,в този свят, всеки пишети се брат. Седи пред теб и се усмихва, а зад теб лукаво се подсмихва. Ако може в душата ти да се разровят, всичко що има вътре да преровят, и да вземе кой каквото му хареса, в крайна сметка,всичко движи се от интереса. Завист,злоба и омраза, начело с алчността, пълзят,разяждат кат зараза, отвътре,човешката душа. Всеки дава но със лихва, алчността човешка никога нестихва, умело под маска на приличие, всеки крие своето двуличие. Параскева Петкова 14 07 2022
Нов избор
задвижвано от: ListBoard