Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Обща категория, съдържаща всички произведения от оригиналния сайт.
Бе един спокоен
следобяд от други много
и по пътя горски
тръгнахме отново.
Ту редуваха се думи,
ту тишина
и някак леко стана
на моята душа.
Надолу от нозете ни,
до голи веч корони на дърва
бръшлянът забелязах
прокарал бе своите стебла-
израснал бе видях
от малко ярко листче
в пътека от листа,
в зеленото тъмно на мъдрите мисли.
Дали усещах аз,
че ний самите сме се променили,
помъдрели до сега,
макар и с няколко години.
Вълненията стари спомних,
що пареха ни в умовете
по пътя тоз познат, любовни,
що детските сърца тъй волни
от начало наивно вълнуваха.
Да, научили сме ний
още малко за Света
и доста мислите ни
измениха се и те така.
И ето Тя се отклони,
една от нас- приятелка любима,
по път осеян със листа
завлече ни с усмивка дива.
„ Хайде тук да спрем, искам да полегна-
на чергата цветна
от листа стъкмена,
коси къдрави да разпилея. ”
„ Не, постой ти,
стръмно е надолу-
ще се хлъзнеш, ще се нараниш,
под някое дърво, без листи голо,
ще се озовеш
без да разбереш! „
„ Хайде, хайде– виж море е от листа,
медено кафяво,
да ги разпилеем ела.
И спуснах се аз,
след мен приятелката друга
и литнаха дървесните кожуси
в цветна центрофуга.
„ Ха на ти, хак да е! ”
„ О, с мен ли ще се занесеш?
А, няма да я бъде, не! ”
„ Ха, ето и от мен
корона от листа!
Ще станете на горски нимфи, ей момичета. „
И неусетно,
от млади дами поумнели
превърнахме се навярно
в самодиви горски
с рошави коси,
от шумки украсени.
А всяка своя звънък смях изля
и върху якето си на земята се простря.
И тогаз
съзнанието мое осъзна,
че макар и по-големи,
оставаме си ний деца.
В Живота да се учиш и успееш е целта,
ала не забравяй,
себе си бъди-
детето свое не оставяй.
( Посвещава се на двете героини. )
---
Ithilia9Hwest
задвижвано от: ListBoard