Стихописец
Начало
» Редакция
Редакция
Leaf thiz fild aloun
Заглавие
*
Сънувам, че вървя си през гората, и с краката боси стъпвам по тревата. Слънцето още не е изгряло, но въпреки това щастието е цяло. Сутрин... и всичко тихо е, умълчаност, красота... Но сърцето в мене сиво е, желаещо да покори света. Изведнъж съглеждам сините очи и ново желание в мен се породи. Да те имам, да си с мен и душата пада в плен. Ето я чупливата коса, така прекрасна в тая утринна роса. Приближаваш се и в транс, ето как започна нашия романс. Ръката моя, в твоя улови и вълшебство случи се, нали? Прегърна ме и, че те обичам осъзнах, а в сините очи, радостта си аз прозрях. А гората оживя, тъй както нощта отстъпва място на деня. Росата падна. Слънцето изгря. И в този миг прекрасен бе света. Но не заради лъчистата гора, Не зарад нощта или деня, не заради полянките пусти... А знаеш ли защо: заради твоите устни. Понечвам с моите да ги докосна и тогава разбирам, че съдбата е злостна. Спомням си, че за тебе вече съм чужда и с тая тъжна мисъл бавно се пробуждам. Изчезва живата гора, изчезва слънцето и бистрата вода, изчезват сините очи Остава само мъката... а как боли... Изчезва и чупливата коса, изчезва щастието и радостта, и в мен остава пустота... А тъй прекрасен бе съня
Парола (по желание за трипкод)
Изпращане
задвижвано от:
ListBoard